Росен Тошев, Wood, 2007 г., 100х100 см, маслени бои, платно

 

Запали си, дай да дръпна
Имаме, една цигара време
Тук на улицата, във града стар
В сенките, под мъглата сива
На стената мръсна, и паважа жълт
Светлината падна настрани
Лицето ти видях, изпитах грях
Свих се, остарях
Забих очи във теб
Забравих повече от всички
Научих малко но дали
Доверие или съмнение
Днес играя аз, утре ти
Тя,
цигарата ти изгоря

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.