Росен Тошев, One Bulgarian Rose, 2016 г., 90х90 см, маслени бои, платно

 

Когато навърших 40 години и все още не бях открила мъжа на мечтите си, майка ми отсече: Време е, дъще, да хванеш последния влак! Огледай се и със затворени очи скачай в последния вагон!

Регистрирах се в сайт за запознанства и се приготвих за първата среща.

Васил беше едър мъжага, горд собственик на малка дюнержийница. Срещнахме се в една квартална кръчма. Яде, пи и говори цяла вечер като за последно. Препоръча ми да позагладя кокъла, че съм приличала на суха съчка. Когато донесоха накрая сметката, дълго изучава цифрите, после от джоба на панталона извади дебела пачка с пари, извади с отработен жест една едра банкнота и я подаде на сервитьорката. Не забрави да прибере и моите пари като част от пиршеството. Цяла седмица се оригвах на дюнер, обилно гарниран с чалга.

Зачеркнах го от списъка.

Валери беше фитнес-инструктор. Красив като гръцки бог. С изрядно поддържан маникюр. Разбрах, че редовно се депилира, навсякъде…За един час в изискано кафене научих всичко за хранителните добавки, трениране на мускулите и перфектните пропорции на телата. Докато слушах отработената му тирада, си го представих гол в леглото, перфектно депилиран, навсякъде, и ме напуши лудешки смях…Смях се през целия път към дома, за почуда на минувачите.

И него изтрих от списъка.

Антони, IT специалист, се оказа почитател на Далечния Изток. Веган. Редовно практикуващ йога. Покани ме в един веган-ресторант. Ядохме бобени кълнове, сладолед с киноа и пихме коктейли с зелени водорасли.

Разбрах, че не пие алкохол, не пуши цигари, не яде нищо животинско и е последовател на Бялото братство.

Направо светец. А светците са досадно скучни. Цяла седмица ми се гадеше и сънувах огромни зелени дракони – водорасли…

И той отпадна от списъка.

С последния, Харалампи, така и не се видяхме на живо. Постави ми условие. Ако искам среща, да си подготвя документ, че имам двойна ваксинация срещу Ковид-19. В противен случай да забравя за него.

Е, забравих го.

От всичко това разбрах, че истинските мъже в България са на изчезване.

Няма смисъл да се надявам, че ще срещна мъжа на мечтите си.

И реших да си остана заклета стара мома!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.