Росен Тошев, Me and Campbel’s, 2012 г., 130х180 см, маслени бои, платно
В картините ви експериментът присъства и като предмет на самото изображение, и като принцип на работа и композиране. Какво ви провокира да експериментирате?
Вероятно в голяма степен това се дължи на любопитството, на желанието да опиташ…и на любовта към експеримента, разбира се!
Има ли момент, в който вие като автор научавате нещо от самата творба, от крайния резултат на експеримента? Има ли момент на удивление?
Безспорно такива моменти съществуват и те съпътстват почти целия процес на работа по дадено произведение… А що се отнася до удивлението – по-скоро не! Но пък има не по-малко важното и значимо удовлетворение.
Има ли рискове в търсенето на новото като визия или концепция?
Вероятно има, но аз не ги определям като рискове. То си е забавление. И или се получава, или не. Ако не стане започвам отначало. А понякога изобщо изоставям дадена идея.
Доколко създаването на една творба е процес на обмисляне и планиране и доколко е игра? Различните медии като живопис и фотография изискват ли различен подход и различно виждане?
Специално за мен обмислянето и предварителната подготовка са много важни и имат значимо място в създаването на дадено произведение. Те разбира се, не изключват играта, не изключват импровизацията и случайността. Що се отнася до различните подходи във фотографията и живописта те неминуема съществуват, но при мен са по-скоро по отношение на чисто техническите им разлики. В идеен план подходът ми няма разлики. Все пак и в двата случая се стремя да създавам картини, макар и с различни визуални средства.
Смятате ли че съвременото изобразително изкуство има своя език и начини, за да заяви социална позиция, без да изпада в шаблони? Или по-скоро това е въпрос на възприятие и интерпретация от страна на публиката?
Смятам, че всяко изкуство, през всеки период от съществуването си е имало своя език и своя начин за изява на определени позиции в това число и на социални такива. Съвременното изкуство не е по-различно, но вероятно съдържа в себе си повече на брой позиции и по-голяма категоричност в заявяването им. Но това естествено крие и по-голям риск от шаблонност. Нормално е за това да има заслуга и публиката с нейните възприятия и интерпретации, а също и с нейната разнородност. Но все пак трябва да сме наясно, че публиката и нейните емоции са нещо второстепенно. Второстепенно в смисъл, че първо трябва да имаме автор и произведение, които да породят определени вълнения и размисли в публиката. А пък изобразителното изкуство има и способността да бъде самодостатъчно… може да съществува и без публика, поне за дълъг период от време или пък с много ограничен брой зрители и изследователи.
С Росен Тошев разговаря Йоанна Златева
списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X