Росен Тошев, …Is Yours…, 2020 г., 150х100 см, c-print, акрилни бои, платно

 

Котката ѝ

котката ѝ страда от депресия.
също е и вегетарианка.
има лактозна непоносимост
и мърка, докато хапе.
котката ѝ е преродената Жана Дарк или Бергендорф,
обича да я палят и да врещи нещо там.
има твърде малки, аристократични уши
и не гледа телевизия,но обожава радио
и даже се търка в един стар транзистор
със съмнително старание и страст.
девствена е и скоро ще ѝ правят онази операция.
много прилича на стопанката си.

 

Апокалипсваш ми

хората вървят по улиците.
напред-назад,
нагоре и надолу.
топлят носовете си с чаши кафе
и с дима от цигарите.
парата от устите им
и димът се смесват над тях
и образуват мъгла,
в която никой не познава никого.
блъскат се един в друг и се разминават.
не виждат тези,
в които могат да се влюбят.
не виждат близките си.
пият кафе и пушат.

аз стоя на прозореца,
пия кафе и пуша.
и си мисля с ужас:
ами ако един ден ти се върнеш?
ами ако един ден всичко се оправи?

 

* * *

пиша ти
любовни писма.

камикадзетата
носят каски.

 

Nine Inch Nails

облаците са гнусните мигли на вселената.
нищо друго няма да намериш.
в куфара ти има само счупени деца –
тръгвай си, последвай вечерта.
пий лимонов сок и олио, вода от тоалетната.
някой се обади. сигурно за сметките.
ти ще си платиш. ти ще си платиш.
ти ще си платиш. сърби ли те до кръв? ела и виж.
скърцането на чадъра и отдолу – локва.
апокалипсис спи отново в скоба.
всичко е последно, но ухае и на дефлорация.
всичко е за първи път, грозни дебелаци.
утре ще е същото – да, аз съм новият оракул.
утре ще е същото – мене точно чакахте.
утре ще е същото, защото сте хемороиди.
утре ще е същото с евтин пастет или със скъпи стриди.
утре ще е бийт в съня на чужд спектакъл.
вчера беше огледало на клоака.
седмица напред и пак ще си без рак на дроба.
облаци навсякъде.
и кръв във джоба.
облаците пак намигат на вселената.
както ти гледаш и не към мене.
шибаната история трепери и го играе въшка.
все едно да кажеш на дама „пий мъжката!“.
дишаш и цикълът от кръв те завлича надолу –
можеш да седнеш едновременно на два стола.
няма да паднеш. няма и да станеш.
за смърт е малко късно, но за живот е твърде рано.
есен е, есен е. пий си ужасния чай.
смъртта не разбира от любов и край –
базовите ценности без асоциация за сърце,
черен дроб или панкреас в гювече.
облаците и облаците и облаци.
между нея и нея порастваш ти.
и така ли смееш да си грозен и малко страшен,
че да ги вдишаш като комунистически прах?
имаш останали все пак сухожилия,
не се лигави – провери живи ли са.
ако можеш – дай пас.
кръв. човек. грапава стена. с нас.
тръгваме.
и не забравяй на света костите.
утре чакаме гости.

 

Този живот

този живот се нарича поезия.
останалото е лъжа.
капката, която се стича
по вътрешната страна на бедрото ти,
е лъжа.
кутията пури, която ми подаряваш,
е лъжа.
кашлицата ми сутрин
е лъжа.
гласът ти вечер
е лъжа.

всеки ден започва с лъжа.
или с най-вкусното кафе.
(лъжа)
или с най-вкусните устни.
(лъжа)
или с най-острия бръснач до китката.
(може би лъжа)
или с древногръцка трагедия,
от която ушите ти бучат,
а очите те глождят.
или обратното.

виждаш ли този живот?
асиметричен ангел.
катран в дробовете.
ноември, нарязан на кубчета
и сервиран с хрян.
виното, което умира на лозите.
парене в черния дроб.
неочаквано телефонно обаждане.
непредвидена дрямка.
брътвежи на непознат език.
прелюдия към епилог.

рекламират ти този живот
по платен телевизионен канал.
консервиран смях
и президентски избори.
и гласът на онази водеща
с безкрайните крака и тъп поглед прошепва:

този живот се нарича поезия.
още война – след рекламите.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.