Росен Тошев, Путин в сърцата ни II, 2019 г., 120х80 см, c-print, хартия

 

ХМ

дрехи де моде
сърце на крава
в тяло на жираф
с отрязан врат
хамстер
с кучешки живот
кенгуру с крила на щраус
език на уличник
и всичкото затънало
в блато от съмнения
до нос

вижда ми се само
детското око
на мъничък циклоп

 

Няма да умрем

Хей, ти, няма смисъл –
и да останат костите ми с теб,
сърцето е далеч.

Някъде в земите
на братството и доблестта, където
яхнал своя динозавър,
приказен магьосник ни очаква.

Харесва ми, когато всяка вечер
с пламъци в косите
ни събира той да поговорим,
да се смеем, да мълчим.

Или край огъня, когато
ни разказва за нещата,
които има да се случат.
Дете съм там и вярвам в чудеса.

Това е.
Не са ми нужни думи
по-нататък.

 

Анархида

Майко моя,

с короната от жили и конци;
с пръстите от плачещи върби;

с коси, които търсят свободата;
с очите от планински вятър;

с бедра – да завъртят земите;
с птицата на мъката в гърдите.

 

Особен занаят

Мозък, очи
ребра, сърце
жлъчка, дроб
и кости
в кожен чувал.
(Повтаря се три пъти, за да го разбереш!)

Запалваш огъня с кичур коса
и нахвърляш
есенни листа и вестник.
Запържваш конска тор
с малко изворна вода и восък,
потапяш молива
и чакаш.

Ако думите не се върнат,
вземаш пистолета
и стреляш
на чувала в горната част.

 

Различни

пътят и вървящия по него
думите и словото
жертвата и хищника
господа и бога

но ще дойде Утешителят
на всичките неща

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.