К. Елтинаé – Изгнание

Сн. Мая Горчева

 

изгнание

Днес
ще изгладя риза и ще се изправя срещу вятъра.

Ще обикалям града дегизиран в моето черно такси*,
ще слушам индийци, африканци и араби
да твърдят, че имам техните цветове, коса и очи.

Спирайки се за по питие, усмивка, еднократна любовна нощ
броейки хора държащи се за ръце по-нежни от моите.

Утре
ще намеря телефонна кабина и ще се обадя вкъщи,

ще слушам лоши предсказания за моето скитничество,
ще се престоря, че им вярвам.

Ще излъжа и ще кажа, че най-сетне съм щастлив,
ще чакам да ми кажат, че където и да отида

стените имат уши
и никога няма да се отърва от тях.

Още колко време?

те все още броят дните, месеците, годините.
Мисля си за тези стени и техните уши,

отмервайки всеки ден колко време отнема
да изляза от душа, да си завържа връзките, да репетирам физиономии

преди да ме върнат там от където избягах
но от където няма отърване.

*такси в Лондон

 

Превод от английски Катя Герова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Катя Герова – Емигрант

Ния Пушкарова, Portrait of Thai girl, pastel drawing 70×90

 

Майчин инстинкт

Вратата се отвори –
Жена на колене
В средата на стаята –
Босо хлапе
Студ и мръсотия
Майките вият
Мизерия и глад
Майките хапят
С треперещи ръце
Скубят си косите
С насъбран гняв
Развързват си езиците
Вземам детето
Ще го осиновя
Дарявам храна
Не може така!
Ще вдигна скандал
Къде са социалните
Таз що не пере
Като има пералня
Жената мълчеше
И дишаше едвам –
Отвори вратата
А пред нея – стена.

 

Истинските мъже, твърди се
нe се плашат от кръв
На мен ми течеше от носа
в големи количества
по всяко време шурваше –
нощем докато спя –
на сутринта възглавницата ми
беше подгизнала
Веднъж ми тече прекалено дълго
казаха ми да легна по гръб и
да си вдигна лявата ръка
(това не помага между другото)
течеше с часове накрая я повърнах
майка ми много се притесни
петното остана на мокета за спомен
Веднъж ми потече докато
изпълнявахме лятната програма
от училище с брат ми
почиствахме улиците срещу подпис
за пионерска отговорност
Брат ми напълни торбата с камъни
и я хвърли в първата срещната кофа
Още се чудя защо направи това
Може би му трябваше да почувства
че е изпълнил дълга си
Внимавах да не капя с кръвта
по пътя до вкъщи
После само лежах с голям памук
втъкнат в носа
После станах жена

 

Познавам пращящия фитил
На ревността
Все още ставам нощем
да издърпам щепселите
От контактите да изключа
всички елустройства
Всички пламъци да изгася
Онемяла
Оглушала
От взрива

 

Емигрант
Не бях сигурна точно
Какво ме караше да се чувствам
Непълноценна и ощетена
Напълно не на място
В светлата просторна тоалетна
С фотоклетка на лъскавите кранчета
Докато се чудех от къде се пуска водата
Нахлуха шумни ученици
Тръгнали на ексукрзия
Безгрижието им ме довърши

 

Стриптизьорката в роял опера хаус
Чистачката в харвард юнивърсити
Бохемът в мултинационалката
Носят надеждата – този тежък товар

 

Щастие

Преместихме се в друго заведение където
сервираха пасти за десерт
Търговец на кафе и финансова директорка
съученици с нюйоркски акцент
Банкерката изпоти келнера
докато си избира пастата:
ама няма ли нещо повече
от това което предлагате?
Оставих моята шоколадова торта
недовършена настрана
Търговецът я дояде с виличката ми.
Стана ми самотно.

 

Гадателка

Имаше много красиви
светло- кафяви очи
Спря ме на улицата бързах за някъде
Попита ме познаваш ли
еди кой си и изрече името ти
не можех да повярвам
Съвпадение е си помислих
и поклатих отрицателно глава
Не познавам човек с такова име
Оказа се че не беше съвпадение
И наистина не те познавах

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Златомир Златанов – Jardin Alger

Ния Пушкарова, untitled, 30×40, epoxy covered ribon over a rusty pallet, installation part of exhibition Art with working hours

 

The Young-Girl emerges as the culmination point of this anthropomorphosis of Capital.

It’s not by chance that the theory of the Young-Girl has come into being at the moment when the genesis of the imperial order is being completed, and when it has begun to be understood as such.

Tiqqun

The Young-Girl occupies the central kernel of the present system of desires.

Tiqqun

“So, it’s useful, then, to conceive of the birth of the ‘young girl’ as the construction of an object which different disciplines converge to build (from medicine to psychology, from physical education to moral education, from physiology to hygiene).”

Jean-Claude Caron, Young Girls’ Bodies

 

В градинката до гарата какво да кажа

Тук всичко беше биополитика

от самото име JARDIN ALGER

до уриниращите амоняк

циститни хрътки и спящите мигранти

със свалени до пейките обувки

И момичето за джогинг

биополитическият клонинг

със слушалки на ушите

и сенник на розово фламинго

в невинна демонстрация

на самоизолация и метрономна

чупка на чатала в акция

Фламинговата Артемида

с пейстнат (pasted) задник

за копи-райтърски услуги

SICK OF GUYS? GET A DOG!

Отблъсква с резистентен поглед

недиетичната поезия на графомани

мечтаещи до гол обяд да стигнат

поддържаща appraiser’s distance

на строга господарка с бизнес

да инфилтрира чувства

за финото излитане (fine takeoff)

на спрей за самозащита fuckoff

Онлайн е свързана дори сега

дисплеят на телефончето й съска

приложения на облачни услуги

за търсене на виртуалното й его

наблюдавана самата в него

в непреодолимата безвкусица

на дигитална анонимност

и скрита проституция

Нека да позная следена е от малка

защото е акцизна стока

преди да е родена още

момичето от източна Европа

с мечта за собствена корица

лудееща за автентичност

стокова лъжа в реално време

Светът измисли с нея постер

на неолибералния компостер

от нематериален труд

и доброволно подчинение

в друго неформално измерение

на постфордистките режими

без поточна линия и командири

сами на себе си да заповядват

предприемачество на пролетарска правда

Сега момичето е модна линия

на дизинтегрирани спектакли

вместо femme fatale от стари ракли

държи да се показва социална

в най-актуалните формати

загадъчна в оксиморона

да съвпада с волята за власт

по безобиден начин без изобщо

да има политически амбиции

И в инфантилен апогей

на невъглеродния силиций

за рождения си ден

очаква да получи нови цици

Това не е ли принадената стойност

с клиширана матрица

на капиталистическата

Артемида с мулти-цица

Симптомът с прекаленост се третира

и в конкурентна надпревара

кибер-импланти торпилират

заговора на себични гени

Момичето с едни гърди

пред хипотезата за Гея

подхранва химическо самосъзнание

и ако можеше би забранила

всяко клетъчно деление

водещо до състаряване и тление

и мисълта за скелетния тренд

на дизайнерската смърт тя ще отхвърли

В JARDIN ALGER разходката

е само за безсмъртни

Надуваемата празнота предопределя

предстоящата й милитаризация

(her inflatable emptiness already prefigures

her coming militarization)

Недостъпна в своята пасивност

(impregnable in her passivity)

господарка на Спектакъла

и на еректилите на капитала

във виртуални принтери

и алгоритми за цифрови момичета

в игрите на глада и видеоигри над 18

и пийп-кабинки в изолация

за споделена мастурбация

и контролирана инфлация

без колатерални поражения

От профила си в Инстаграм

момичето ще профитира

с кибер-тяло на игрален автомат

и фото-шоп фригиден

в игрите на либидо

и мастършеф кулинария

свободната ризома в клетка

парамилитерна единица

със силиконови муниции

в империя на секса отстранява

болестите времето смъртта

които с метафизични утежнения

света стопяват

Нека вместо нея предположим

любовта е заместител

за липсата на сексуална връзка

като в реклама за цигари

субектът не съвпада с предиката

в стила на патогенните обрати

и постмодерни деривати

трансгресията на забрани

като стил се препоръчва

и с безникотинова усмивка

момичето на фешън спама

се разтваря в своята реклама

Жената винаги е нелогична

и някак си допуска всичко

Мъжете се крепят на изключение

за да получат враг и разхищение

Но тя е ловката бутик интрига

на всекидневна нещастливост

и знае как да вкара злото

с неподозирана схватливост

без да влиза в отношения на пренос

И предпочита врачки

изготвящи любовни хороскопи

с дигитални апликации

и маските на Хелоуин

заместващи страха от дефлорация

Как без превод да се изтълкува

че тя е индустриалният профайлър

на едностранчѝвост

(industrial profiler of unilaterality)

която с фешън визия света снабдява

и от богати чичковци разграбва се

бельото в което е пърдяла

и знание което не е дадено

на никого в цялост

с когнитивните си дисонанси

я кара да изглежда жена на шанса

с шикарните апотеози

на опортюнистката й църква

мафиотски връзки да забърква

спонсорски програми

перачници и кухи фирми

хаштагвани с невинното й име

Със статута на певица без да пее

и на актриса с калкулирани провали

лицето на търговски марки

в конкурси манипулирани за нея

тя знае правилното поведение

и печелившите канали

на фалшиво раздухвани скандали

Нулираната анти-стойност

е вътрешен момент на всяка стойност

сведена до непристойност

желание и капитал подкожно

в нано-фабрики за производство

на кръвни клетки и протези

в киберготика набожна

на либидинална икономия

Тикток на крадени визии

от безлицеви кибер-мутанти

финансови вампири в транса

на трансакции в протуберанса

на аутистични банки

рутирани в императива

на универсалната размяна

и диалектиката на измама

Stalin holding a poster that reads:

“No lives matter”

Свободата като геноцид в труизма

на софт-либерализма

и глобална акселерация

под форма на локална сегрегация

капиталистическата тайна на парите

в циркулацията скрита

и кодовете с поведение и маниери

на паразитни тамплиери

ескалиращи процеси

на финансово поглъщане (takeover)

на системите с декодер

и стрийминг на сталинистки

чистки на фантомните активи

от деривативи на други деривативи

Момичето манипулира кода

както орхидеята осата хаква

за да я опраши в био-секс

без маточната одисея

и както капиталът хаква работна сила

за содомитска булимия

Тя няма никога достатъчно обувки

и само под дрехите е гола

и като имел отровен се увива

в слузеста и лепкава адикция

и с нови аутфити на сезона

по журналните корици

защото тя е бонус и цитат и лихва

и винтидж джендър

в силует на Сфинкса

Мелтдаун на студените култури

в горещи икономии

ретро-приливи на дилатация

и кибер-сензитивна екзалтация

дехуманизация на живота и смъртта

в кибер-генезис на серво-механизми

и невро-електронни атавизми

усилване на темпоралните сегменти

трепкащите клипове на дезертьори

преливащи в герои на монтажи

репертоарни торент тракери за хакери

интерактивни медии на сутеньори

хипер флуидни капитали

без географски привилегии

списъци с подкасти и catchy брандове

и шизоидните трансдуктори

вместо едиповски кондуктори

моментните шизофреници

готови да се интегрират

в чуждите съзнания на самоблокажи

и черни петъци на разпродажби

Да пътува и да пазарува

тя смяташе че това е вечно

и неуспелите със завистта си пречат

Нима на показ и извън себичност

не е готова да покаже всичко

и по време на пандемия

се навлича кампанийно

в противозащитните костюми

за маскирани хоминоиди

защото тя е малката мръсница

със садо-мазо белезници

на тъмно Просвещение

За нея травмите са това което

подлежи на пластични процедури

поднесеното тяло в коректури

и негативните мъже подведени

под репресивна хипотеза

мафиотски трикове на безвластие

извън структури на цялости

дифузната среда за всички поносима

и красивите души отказани

от идея за ранимост

и в масова ваксинизация

отхвърлящи идеята за виктимизация

Интелигентните войни

на вирусни поглъщания

и мултиплексови оръжия

със surplus на ксено-репликация

конективните дизюнкции в акция

и в пацифистка узурпация

на исторически процеси

историята компостира

имуносупресъри на мутиращи боклуци

в произволни вирус еволюции

в акт акт акт актове активност

на хипервирусна репродуктивност

Ana/Cata. Switch cur((re)re)rent. (( ) (( ))) O(r an)d( ).

Ko( I Ching hexagram 49: Revolution (Molting (( ))) leaves ( ) nothing

i)ntact TACT TACT. ((( (( (( ) (( ))) (( ( ( ))) (( ) )) ( )) (( ) ( ( )) ( ))) ( ))) )

Cyberserk repelting-slippage into dark-side ( (( ))) distributive ROMscrambling TACT tactics. (( (( ) ( ) ( )) (( )) ( )) ((( ) ( ))) (( ( (( ) ((( ))) (((( )

( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (( )) ((( ) ((() ) ) (( ) ) ))) ( (( ) ))) ( (( ) () ( ))) ( ( ) )) ( (( )

) ( ( ( ( ) Zero program.) ((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (( )) ((((( ) ( ) )()(())

(( ( ) ) ((( ) )) )( )) ))) ( (( ) () ())) ( ( ) )) ( (( ) ) ( ( (( ) ) ((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( (

))) (((( ) (( )) ((((( ) ( ) )()(())( ( ( )) ((( ) )) )( )) () ( ))) ( ( ) )) ( (( ) ) ( ( (( ) )

((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (()) ((((( ) ( ) )()(())( ( ( )) ((( ) )) )( )) )) ((( ) ))

)( )) ))) ( (( ) () ())) ( ( ) )) ( (( ) ) ( ( (( ) ) ((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (( ))

((((( ) ( ) ) () (())( ( ( )) ((( ) )) )( )) )) ((( ) )) )( )) ))) ( (( ) () ( ))) ( ( ) )) ( (( ) )

( ( (( ) ) ((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (( )) ((((( ) ( ) )()(())( ( ( )) ((( ) )) )( ))

() ( ))) ( ( ) )) ( (( ) ) ( ( (( ) ) ((( ))) (((( ) ( )) ( )) ( ( ))) (((( ) (( )) ((((( ) ( ) )()

(())( ( ( )) ))) ( ( ) ))

Отворени системи тагвани с локдауни

и мини-актове на фейк инстанции

индивидите разкъсани в дивиди

и транс-индивидуална метрофагия

ретро-конвертори на осмотична карантина

заразни влияния на фрагментизма

абандоници на антропоцентризма

във възходяща деградация на дивинация

безкрайните съждения на оракули

в автоимунни буйства на сталкери

катедрали с термостатни кули

и стенописи с мъртви везикули

и истерични магнитуди

в произволна пустота

на стомашно чревни трактове

ходещи гробове с нотариални актове

в автокефални зависимости от Главата

на тялото без органи и без червата

и хиляди плата и страти

на акумулативни геронтократи

бактериална сексуалност

извън корпореалност

виртуални симулатори

със силициеви слитъци

за обори на киборг добитъци

и яслите с плей-листи

за синоптични младенци

и анти-христи

необработените трупове

преди да се телепортират

в небесни кибер-войнства

с героизма на модерни свойства

и нова база за легитимация

в ксеногенетични диаграми

от плюсове и минуси без кратни

и без цифрови брудершафти

Плутоничните протуберанси

на вътрешната нощ

в шизофренично слънце

термично опустошено тяло

в неидентичност на абстрактна лава

екстериори на космическата травма

в метежна концентрация

на окултните пространства

и амфибийни номадства

и Другият на неекзистенция могъща

когато изтласканото се завръща

и в пълен цикъл липсата зацикля

в кръвоизлив без ликвидност

реките на смъртта артериални

в стратегия без периферия

и бреговете бавни травми

на биоенергийни спазми

делти с нимфомански устия

членоразделни и лъстиви

и светещи лица на странни гости

изследователи на морги

погребалните животни

в костницата и компоста

опитващи да сдъвчат своя господ

Забулена с екстеншъни

и фън шуй мрежите на дракон

момичето е множествен атрактор

и търси собствен полет

в проектили на нарезните си

секси дупки патронници и цеви

в оргазмена балистика

и джепане за оръжейни употреби

Алелуя бейби Алелуя

бейби на пангара

с яката дупара

за почистването на нагара

Краят на света ли? Това е въпрос

на превод и интерпретация

Секс-експлоатация? Това е медиация

Решаващите думи

заместени с чуждици

и лекомислено тя бърка киберпънка

с чалгата и фолк издънки

Жените следващи една след друга

в дефиле за разсъбличане

на своето понятие фалическо

докато Богиня майка на абоминация

маскарада на забулен фалос тества

Пишете за омерзение каза Есме

и Селинджър написа

На Есме с омерзение и обич

Нека й подскажем

сексът не е между двама

той е виртуална копулация

между редуващи се генерации

и любовта е пренос на минал опит

в ефекти на културно повторение

Несъзнаваното за жената

опира до бебешка количка

докато се срине в истеричка

на родова селекция и менопауза

на изгубената кауза

Мъжът е невротик до скъсване

в натраплива асфиксия

как да се измъкне от бащинската фикция

в наследствена вирилност

докато нелепите му топки дрънкат

в генофонд на семенна ликвидност

Това е постфройдисткото семейство

едипализирано в джендър хепиенда

на фамилната легенда

щастливо женени и моногамни

в разполовени брачни спални

И само машините на dating girls

лъскат имидж заради

самия машинизъм

на производствен ритъм

те са принадената стойност

преди самата стойност

която липсва и въпреки това изисква

актуална без да е реална

Пазарната вибрация във виртуална

ретроакция преди човешката поява

космическото зрелище преди стилът

да свика безстилните клакьори

на музите с лесбийски вампиризъм

вокални апарати за гръдните импулси

в мястото на кислородна катастрофа

възвишени остатъци на симулация

и в пладнешката сянка на Едното

светът пустеещ в самоликвидация

Това момиче на Дельоз

е майката Христова

преди да се сдобие с девство

и Девата разголена

на Революция с облечени мъже

към аутизма на гилотината

повела ги с лесбийски фалос

Нима не виждаш

с морална порнография

и консумативна етика

се утешават обществата

и Бог измислил е дрескодът

не мъжът и не жената

преди да ги прогони

от Еденската градина

Дали са имали Адам и Ева

какво да крият в рая

преди смокиновият лист да развенчае

пустотата на безкрая

В Jarden Alger

еко-момичето за джогинг

изгуби се от поглед

и сякаш в плюс size моделка

на пейката преля се в лелка

във фотошопа на съдбата

с изтъркана фитнес-постелка

Нека да позная

вибратор с мигащите светлинки

на коледна елхичка

сега тя ползва и вагинален крем

с ухание на полските тревички

Поезия за напреднали дебили

и публичен метаболизъм

на секс за начинаещи кобили

в мрежите на порно-капитала

и дефилето на Спектакъла

Как другояче те са свързани

освен без връзка с пост-истини

без поддръжка

Говорят за любов поради слабост

или хитрост и любовта за тях е

холограма на престижни крахове

Заради любов към любовта

идеите с идеи проветряват

в сключен психотизъм

Поезия ли е това

или първичен нарцисизъм

или деконструкция

на Wahrheit und Dichtung

където Истината

е със структура на фикция

В любов към любовта

те крият слабостта си

на кастрирани животни

в интимни отношения

на жертвоприношения

между двете смърти

All the children are insane

и в по-далечен срок

ще бъдем всички мъртви

Ride the highway West baby

Яхай ме докато скоростта надуя

Алелуя бейби алелуя

В рефрен на биополитики

Капиталът се завръща

в нови тикове

на равностойни извращения

и джаджи за сношения

любови на несъзнавани желания

осуетени априори

любов към истината като слабост

на неповдигната завеса

с призрак на кастрация зад нея

и сигнатура за чреслата

на човешките животни

скопени при първото причастие

на философското нещастие

Момичето за джогинг

във вечното завръщане

на дарвинисткия тълковник

размерът има ли значение

фалически вталена

куртоазна глезла

на несъразмерните капризи

защото тя е фалосът

докато мъжът го притежава

за да го губи по комичен начин

салонният управител

на Галилея за маскулинната вечеря

залезът на разум в холокоста

на запорирани космоси

неидентични тролове

в неясната война на полове

идеята за органичната държава

с фундамент от дигитална пяна

и куклите на стойност (puppets of value)

в конюнктурата протекли

на политическата икономия залагат

която са отрекли

Нима не става ясно че те воюват

за онтологическо различие

в самото безразличие

на биополитически машини

откъдето и да ги погледнеш

и Песента на Пруфрок

империя и меланхолия донажда

в постколониалните ландшафти

и гърч на обсолетни фавни

в метрополните руини

делегираните грантове за subaltern-и

и нисшестоящи чинове подгаврени

и новите зависимости

като движещата сила на сепарация

и социална близост в алиенация

Момиче с малките уши на Ариадна

предяща клиентелистки мрежи

обектите на похотливост свежда

до ерудитска забележка

и ако се наложи докторат ще купи

или в екзотичните професии

ще се замеси и ще прави филми

и модните романи ще бърка с дилдо

антифашизма с комунизма

в музея травестийно слети

в продуктово позициониране

на промискуитети

и за да изглеждат фреш нещата

Електра ще заклейми бащата

запазвайки го в резерват

на инцестна слонска памет

Не е за вярване че женски Хамлет

с шопинг терапия лекува

това което няма как да пазарува

аксесоари на будоарен аутизъм

от козметика и реваншизъм

сезонна разпродажба

за да се чувства важна

и в пристъп на истерични нотки

започва да отглежда котки

или рисува пастелни акварели

Венеция с влагалищни канали

замразени в крионични вани

и ще развива своите таланти

в екология без природа

творения на пустота и мода

компрометирани от вирусните щамове

на примитивни репликанти

и супер-хаос без програмни щампи

Too cool!!! Говори тя като хладилник

пълен с Кока-кола

докато се учи да флиртува

без да изглежда курва

Любов на сцената от Двама

това нарича трудна връзка

без да спестява успешните акценти

what’s good fuck

и бившите си гаджета приема

за партньори вкарани в играта

на инвертирани дегенерати

За нея всичко е фешън визия

под формата на индивидуална

диференциация и менструация

И лятото ще дойде когато каже тя

Властта на съблазняване прониква

във всички форми на живот и сфери

по кокаиновите магистрали

в зависимост да влизаш независим

и роби на пазара сами да се прекарват

в пазар на роби

И като инфлуенсър момичето очаква

да подобри света като го лайква

The Young-Girl has declared war on microbes.

The Young-Girl has declared war on chance.

The Young-Girl has declared war on the passions.

The Young-Girl has declared war on time.

The Young-Girl has declared war on fat.

The Young-Girl has declared war on darkness.

The Young-Girl has declared war on worry.

The Young-Girl has declared war on silence.

The Young-Girl has declared war on the political.

And finally, the Young-Girl has declared war on war.

Императивът на стоковата форма

я отхвърля като стока

защото тя е Абсолютният числител

на стокова размяна в акта

всичко нестоково да анексира

Тя е специална стока като парите

оставена встрани да представлява

режима на размяна в пълния му цикъл

и цикълът й никога не закъснява

За разлика от курвите

с банален ценоразпис

тя е кукла на луксозна стойност

и живата валута (living currency)

на мама и на татко

и на цялата държава

монетен двор

на юбилейното стакато

в инвестиционно злато

и ангел под прикритие

на Victoria’s Secret

и пети конник липсващ

на дизайнерски Апокалипсис

и есхатологичен фитнес

Тя не желае нищо освен да е желана

извън размяна господарка на фетиша

докато по моловете пазарува

и звездния прашец от себе си издишва

Желанието е това което наранява

Black edition на хубава Елена

съдържателката на бардака

чувствителна към кризи в брака

и модна консултантка

гибелния гняв на Ахил ще терапира

вкаран в производствен ритъм

И дървения нужник от детските й дни

е сфинктерна фантазия

на старческите благини

изповръщани вместо оргазъм

Желания в универсално блудство

на демократична логорея

развинтени нарочно

за да се фрустрират

в миялната машина

на нещастна домакиня

В История на декласирани без изход

момичето се чувства специална класа

Неоценимото е нейна страст

профанизирано от същите стандарти

които го изключват в авангарди

Момичето е връх на недосегаемост

нагарчащата наслаждаемост

в ключалките на девствените порти

и по етажите на сватбените торти

Алелуя бейби алелуя Есме

на безработно омерзение

Ти правилно разбра

светът се обезсмисля

в това което не престава

да не се записва

Това ли е светът на кризисни субекти

безсъдържателни като бейби кукли

във взаимни обвинения на страстни букви

във вътрешната пустота на stand by

с дистанционно управление да сърфират

Достатъчно е да превъртиш стрелката

на любовните дискурси

и Поезията на желаещи машини

ще трябва да се коригира

органи без тяло в тялото без органи

на кататония и смърт

и интензивна Нула

на взривна продуктивност

преди в графи на сексуация

да се подложат лобистки цербери

на приватизирана литература

и романистките плетящи

клюки на бабешката кука

Не на всеки който иска да е луд

му се удава

Фетишът на момичето

задвижва всичко без да шава

в полето на обществена шизофрения

и секс на образовани маймуни

в боди-арта на спинозистко тяло

от безкрайна контингентност на емулсии

и авангарден комунизъм на конвулсии

 

*използвани са текстове на ТИКУН, Ник Ланд, Джим Морисън

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Емил Билярски – Зелената котка

Ния Пушкарова, me and irina 95, print, 50×70 cm, silk screen print

 

Мечка

Аз нищо не знам и всичко мога.
Излизам от зимната си бърлога.
Навън е пролет и снегът се топи.
Самотна птица високо кръжи
И гледа.

Гледа от измитото синьо небе
Всичко, което може да побере,
Търси жертва, но вижда мен.
Махам ѝ с лапа, леко смутен

От своята сила и тази красота,
От това, че съм повелител на света,
Но не вземам нищо от него, само вода
От хладния ручей в долната гора.

Аз съм тук за да си играя.
Аз съм тук за да пазя рая.
Ако нещо изведнъж отзад те грабва,
Това съм аз – правя каквото трябва

 

à la guerre comme à la guerre

Аз не смея да се смея
Аз не скачам, че ще плача.
Аз не знам, защо ме няма
Искам в детството, при мама.

Газя по могили свежи,
Пазя това, що ми тежи,
Тичам, но съм на кокили,
Сричам имената мили.

Газ, спирачка под краката,
За и против във главата.
Между тях чуждо тяло,
Неразбрано, недояло.

На война като на война.
Хоро се играе с хора.
Няма къде да се скрия,
Значи пред всички ще вия.

 

Зелената котка

Коледа ли идва или рождество?
Слънце плахо грее моето место.
Всичко се повтаря за да разбереш,
Грешка е да имаш постоянен адрес.
Грешка е да търсиш смисъла навън.
Виж го как сияе
В твоя сън!

И гори вълшебни със таинствен смях
Зоват отвъд и чакат, да се загубиш в тях.
Диви самодиви ще те съблекат
И ще ти покажат, що е матриархат.
И зелена котка с тяло на змия
Ще слезе по спирала и ще каже
Мяяу…

И във миг ще знаеш, че е истинска
И ти носи нещо от другата страна.
Но ще я загубиш преди да кажеш ”Здравей”
Във свят, проектиран от супер як виджей.
Гони всички гости! Иде рождество.
Тръгвай на път да видиш, какво значи то.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Димчо Дебелянов – A Dark Song

Ния Пушкарова, video still, before and after C19

 

Having died and in light resurrected –
A soul haunted by sorrow and joy,
Through the day I have bravely created
But tonight I have come to destroy.

When I summon the bright days of comfort
Rough storms conquer the gloomy dark sea,
When I pray for a storm – in my own world
All the echoes are buried beneath.

How I long for a true blazing sunrise
Yet its beams always make me so blind
For I wither like fall and my spring dies
And I blossom with fall left behind.

In the stillness of Time without measures
My discarded life silently fades
And my cry seeks so anxiously pleasure
In the grip of Great desert’s embrace.

 

Translated by Elena Nemska

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Диана Танева – Едните не знаят

Ния Пушкарова, Portrait of Ellie, pastel drawing 70×90

 

Едните не знаят,
Че другите съществуват.
Знаят
Но само на теория
Но теорията не е като да:
Видиш всичките оттенъци на черното
В работните им дрехи;
Да вдишаш сутринта им:
С дъх на нощ без сънища
И блудкаво кафе.
Не е като да позволиш да те докосват
С мисли погледи и лакти:
Защото смятат че дистанцията е превзетост;
И да не искаш да ги слушаш.

Едните знаят, че другите съществуват.
И когато пътищата им се съберат
В някой сутришен ръждясал автобус
Си слагат слушалките;
Затварят очи
Прибират лакти
И когато автобусът спре
Изскачат, втурват се към световете си
И бързат да забравят

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Джералд Шепърд – Ден като крокодил в басейн

Ния Пушкарова, Poet’s muse, 2017, 70×50 cm, acryl painting

 

Пия асамски чай на Кон-Тики

Сгушен в устата на гигантски пеликан, позвъних на лекарката. По-късно тя ми се обади. Дотогава бях с ръце като вестник и крака като лъскаво списание. Сутринта напредваше неравномерно като невидим мъж, който се качва и слиза от редица прозорци в джорджиански стил – той не осъзна до самия край, че никога няма да има врати. Кранове танцуваха в далечината на строителната площадка; слънчевата светлина се отразяваше от огнен меч на щит-девица. След вечеря, която направих от пластмасов комплект, работех в черепа на трицератопс, рисувайки невидими портрети в различни нюанси на сивото, преди нещо да се появи в небето и да профучи отгоре: изобщо не съм чул трясъка; само плача на пощальона, погълнат от локва. Прекарах вечерта като хартиена кърпичка на някоя лъка. Кос пееше от надвиснал клон.

 

Ден като крокодил в басейн

Денят започна много рано, студен като полуотвореното око на нилски крокодил. Направих стъпките на Пиранези с вдишвания от факла (и джобно пиано, безшумно като луна). Чух замръзнал звук преди деня и бях напълно събуден. Изникна от замръзнал оркестър, който се крие като рак отшелник в хладка черупка, хвърлена на тропически плаж – пуст и обвит в сянка; спомен за светещ скелет, увиснал на рафт от пластмасови чудовища. Войската на водопада говореше с блестящи капчици и къщата на паяците израсна на няколко крака, когато камериерката на ехото дръпна завесите на зееща широта. Позволих си един ден без последваща работа. По-късно, когато духът на вечерта провъзгласи съществуването си при набързо консумирана храна, аз преминах по невидим мост, за да взема мъртво цвете и да го върна към живот отново.

 

Пътувам на прилеп, летящ през деня

Никаква топлина, нито гореща вода, денят на изсечена скална стена за изкачване. Гласовете на сивите ангели кристализираха в белия сняг. Карах меланхолична шейна надолу по сивия заснежен хълм, стигайки дъното, преди облак от бели чапли да се издигне в старомодната дреха на моето въображение – почти изоставена вила с пералня и слива с прикрепена люлка. Плъзнах се нагоре по хълма, без да мина по приятния завой от предишните дни, с хартиени птици и горящи свещи за компания. Впоследствие прекарах фрагментирана сутрин, вързана заедно с парчета струна (интересно, всички с различна дължина, доказвайки веднъж завинаги, че дори неодушевените предмети имат самоличност). Следобедът беше превързан и спокоен, със слънчеви пръсти, усещащи снимките пред мен. Безразсъдният ден се превръща в простор на рисуваното време.

 

Търсене на победа в поражението

Излязох рано от тъмницата, екскаватор напразно търсеше червеи в замръзналата земя, докато се обличах в последните есенни листа. По-късно щях да ходя по същата земя като поклонник, търсещ неприкосновена истина – в резултат на това сутрешната ми разходка беше много кратка. Казах няколко зелени думи на човек с червена жилетка и след това се прибрах, носейки останките на кораб, воювал на линията в битката при Трафалгар. Забелязах, че едно момиче виси на самия връх на църковния шпил, докато подминавах, фоновите дървета изглеждаха като пушещи черепи. След като се върнах в студиото си Гарваново гнездо, потърсих още кораби на градския хоризонт, но не видях нищо, освен лорд Нелсън, който цяла вечност крачеше по квартала. След това събрах разпръснатите по пода пакети и младата дама в къщата до моята продължи да говори глупости.

 

Превод от английски Мирослава Панайотова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Джеймс Балард – Вярвам в невъзможността на съществуването

Ния Пушкарова, Nadeto drawing, 2020, 40×50 cm, acrylic painting

 

Вярвам в невъзможността на съществуването, в хумора на планините, в абсурда на електромагнетизма, във фарса на геометрията, в жестокостта на аритметиката, в убийственото намерение на логиката.
Вярвам в подрастващите жени, в тяхната корупция от собствените стойки на краката им, в чистотата на мърлявите им тела, в следите от срамните им устни, оставени в баните на дрипави мотели.
Вярвам в полета, в красотата на крилото и в красотата на всичко, което някога е летяло, в камъка, хвърлен от малко дете, което носи със себе си мъдростта на държавниците и акушерките.
Вярвам в нежността на ножа на хирурга, в безкрайната геометрия на кино екрана, в скритата вселена в супермаркетите, в самотата на слънцето, в безсмислието на планетите, в повтаряемостта на нас самите, в несъществуването на Вселената и скуката на атома.
Вярвам в светлината хвърлена от видео-камерите във витрините на универсалните магазини, в месианските прозрения на решетките на радиаторите на автомобилите в шоурума, в елегантността на маслените петна върху мотогондолите на двигателя от 747 паркиран на летищните тарци.
Вярвам в несъществуването на миналото, в смъртта на бъдещето и безкрайните възможности на настоящето.
Вярвам в разстройството на сетивата: в Рембо, Уилям Бъроуз, Хюсманс, Жьоне, Селин, Суифт, Дефо, Каръл, Колридж, Кафка.
Вярвам в дизайнерите на Пирамидите, Емпайър Стейт Билдинг, Берлинския Фюрербанк, пистите на остров Уейк.
Вярвам в телесните миризми на принцеса Ди.
Вярвам през следващите пет минути.
Вярвам в историята на краката си.
Вярвам в мигрената, скуката следобед, страха от календари, коварността на часовниците.
Вярвам в тревогата, психозата и отчаянието.
Вярвам в извращенията, в увлеченията по дървета, принцеси, премиери, изоставени бензиностанции (по-красиви от Тадж Махал), облаци и птици.
Вярвам в смъртта на емоциите и триумфа на въображението.
Вярвам в Токио, Бенидорм, Ла Гранде-Моте, остров Уейк, атол Ениветок, Дийли Плаза.
Вярвам в алкохолизма, венерическите болести, треската и изтощението.
Вярвам в болката.
Вярвам в отчаянието.
Вярвам на всички деца.
Вярвам в карти, диаграми, кодове, шахматни игри, пъзели, разписания на авиокомпаний, индикаторните знаци на летищата.
Вярвам на всички оправдания.
Вярвам на всички причини.
Вярвам на всички халюцинации.
Вярвам на всичкия гняв.
Вярвам на всички митологии, спомени, лъжи, фантазии, укривания.
Вярвам в мистерията и меланхолията на ръката, в добротата на дърветата, в мъдростта на светлината.

 

Превод от английски Никола Стоянов

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Денис Нуф – Преодоляване на цялото

Ния Пушкарова, me and irina, red print, 50×70 cm, silk screen print

 

Ние не сме се променили

нека в шепата на всички следобеди

заедно да пием чая на тишината.

отчупи от питката и за двама ни,

знам че трудно се преглъща

сухия залък и засяда в гърлото,

а чаят е вече изстинал, студен,

не се преглъща неизказаното.

миналото ни заспива оттатък,

а бъдещето се губи по улиците.

с теб имаме само трохите на

настоящето,

събери ги в шепа, събери ги

с тях да нахраним птиците,

когато някога се върнат от юг.

 

Ти не се върна

В кухнята на съседите –

мъжът готви, жената пуши,

не се виждат зад

запотените прозорци.

Аз сляпо тръскам над празната

чиния и обсъждам светлината

с нощните пеперуди.

Когато е вече тъмно, отново

мачкам фасове в пепелника,

убивам последната пеперуда

и без да светвам

намирам леглото ни.

 

Девственост

стъклени дълбини.

отгърнати очите ти

блестят над хоризонта

на одеялото.

лесно се чупи

гръбнака на това щастие

ръцете ми са пеперуди

съвсем тихо кацат по

перваза на докосването.

твърде лесно се чупи

гръбнака на това щастие.

 

Преодоляване на цялото

ем джей запълва празнината

между нощта и деня, за да е

по-лесно на напрегнатата

дума да излезе през дулото

на следващата бутилка.

там някъде между залеза и

утрото се крие изначалната

скръб на самотния, който

без мисъл за нещо лошо

хваща ножа и реже гърлото

на всеки възможен смисъл.

там някъде между

бездушно развятите пердета и

затихналите стени на безумието

самотата открива нов порив

за възвишен устрем към

междинното състояние „сън“.

там някъде между мен и теб

се простира бездънието на

новия живот и само аз знам

колко струваше отричането

на твоята безмълвна страст.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Георги Лозанов – 50 думи

Ния Пушкарова, photo installation, Epilogue’15

 

 

50 думи

Обичахме се, но се карахме в леглото за пари.
Ти искаше да ми разкажеш своята история,
а аз не исках да я чуя, защото исках теб.
Сега, когато теб те няма, трябваше да я измисля сам и сам да я издам.
Върни се, моля те, за да си оправим сметките!

 

43 думи

Звънях ти три пъти, но три пъти не вдигна.
С трите ни деца навярно заета си била.
Сънувах, че те обладавам на осморка свит в утробата ти, страстен и угрижен.
Боже, даде ли им плод преди заспиване?
За предпочитане е киви без крилете.

 

29 думи

Таз риба в тоз тиган едва ли ще се побере.
Дай да направим половината на суши.
И един в друг да се сгушим.
Защото само сексът навсякъде е същият.

44 думи

Това, което искаш, ще ти кажа после.
Защото има един, заради когото трябва да мълчим.
Той вади раци със ръце на метър и половина разстояние
и иска да ги изядем, за да е сигурен, че сме му приятели.
Казах ли ти това, което искаше…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X