Ния Пушкарова, photo installation, Epilogue’15
50 думи
Обичахме се, но се карахме в леглото за пари.
Ти искаше да ми разкажеш своята история,
а аз не исках да я чуя, защото исках теб.
Сега, когато теб те няма, трябваше да я измисля сам и сам да я издам.
Върни се, моля те, за да си оправим сметките!
43 думи
Звънях ти три пъти, но три пъти не вдигна.
С трите ни деца навярно заета си била.
Сънувах, че те обладавам на осморка свит в утробата ти, страстен и угрижен.
Боже, даде ли им плод преди заспиване?
За предпочитане е киви без крилете.
29 думи
Таз риба в тоз тиган едва ли ще се побере.
Дай да направим половината на суши.
И един в друг да се сгушим.
Защото само сексът навсякъде е същият.
44 думи
Това, което искаш, ще ти кажа после.
Защото има един, заради когото трябва да мълчим.
Той вади раци със ръце на метър и половина разстояние
и иска да ги изядем, за да е сигурен, че сме му приятели.
Казах ли ти това, което искаше…
списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X