Ния Пушкарова, on the back of my mind, Photo prints part of installation of exhibition: Art with working hours

 

Зони
……………….
Пет. Тръгват трамваите.
Сега
Отчето от долния етаж на къщата се събужда,
за да запали огнището на тамяна
в който да изгорят всички лоши демони
и желанията на плътта
…………………………..
сега се събуждат и казват нещо
на кварталната градинка
и някои птици
………………….
а за други сега е време да заспят…
……………………
Сега в Мумбай е вече лудница,
пазарите преливат в цветовете на дъгата
а в САЩ нещата се успокояват
затворила е борсата,
заедно с Черния петък
…………………….
само Северното сияние
продължава да свети,
за всички, които имат очи да го виждат
……………………..
въртейки педалите на колело
из безупречно чистия въздух,
пълен с кислород
от земята на ледниците
………………………….
Отчето става,
облича внимателно своето расо
намира вратата в сумрака
и тихо,
за да не събуди съседите,
отива да изпълни своята задача.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.