Ния Пушкарова, Portrait of Ellie, pastel drawing 70×90

 

***

Какавидата не смее да излезе
Преди да оправи масата
И да лъсне обувките
Навън ще пие бяло вино
А пеперуденото й чело
Ще се отразява в капките
Крилата й ще чупят картините в бара
И в цветове ще се изпива до дъно

 

***

Кога ще напуснем
зимата на нашето
допаминово
недоволство

 

***

Когато мисълта ти е белязана с кремък
Светулки залепват по раните
И шепнат молитви
С фенерите
Осветяващи пътят към ада

 

***

Н и к о г а
Точно шест букви
в обратно броене
до безкрая

 

***

Приготви си дебела пачка
ключа от къщата и от колата
за усмивка
за пирует
за шега
за степ само по вратовръзка
за вкусна храна
за пляскане с ръце на твоите постижения
за разговор, във който ще мълча
за без прищевки бавно бързане
а после
запали колата, пачката и къщата
и направи за мене същото

 

***

Текст в телефона на задната седалка в автобуса
не мога да говоря, вече съм в офиса
а после под душа
искам да вълнувам
но ако ви заплюя
стойте равнодушни
аз съм само профил
но имам право на мнение
и на изява
убийство празник събитие
имам шест вида реакция
дори и малко палче, с което мачкам
света в анфас наплют
от слонските мухи на интегралното сближаване.
Парадокс не е когато на черното казваме бяло
А когато не можем да кажем че е черно

 

В този свят
нарязах домат
В другия
ръцете ми са целите в кръв
Не си счупих краката
и погледнах назад
едно сърце
на една дъска за рязане

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.