Вероника Цекова, „selbSTEINschätzung” (de) (бг. самооценка / КАМЪК), ръкопис върху хартия, въглен, камък, дървена рамка, стъкло, проект за голямомащабна инсталация на открито, 2019

 

 

101

помня, казах ти някога
ще те срещна след 101 живота някъде пак
белезите ми извикаха те
сто пъти по-рано
дишам учестено и кървя
стават чудеса малко преди коледа
наранени двама скитат се в нощта
и аз ги гледам високо от прозореца
тайно си представям ти и аз да сме това
като сняг се сипе под силния дъжд пепелта
изгаряш бавно от вълшебния допир по кожата
трепериш като листата падащи бавно
и аз над теб кръжа ли кръжа
като грозния дим от комините наредени като войници в града
душата ми скита се из улиците, твоята ръка ли е това? нечия чужда, студено-непозната
падам в локвите, топя се и те стават тъмночервени
с мирис на ръждясалите под влаковете железа
виждаш ли, ето, аз идвам
качена на облак от страх
издигам се бавно нагоре, после падам, превръщам се в прах

 

***

погледни ме, виждаш ли
по кожата ми си личи
че под нея кръвта ми
има твоя вкус
и тя ври, усещаш ли? кипи!

прокарай пръстите си
през косата ми
и там остави аромата си
който дълго ще се задържи след теб
и във сънищата ми ще се появява
и понякога съвсем меланхолично ще ми навява
за нашата любов

ще те пазя в тайна
още 333 години
смърт над главата ми да се е надвесила
името ти в устните ми ще е впито

иглите ти зверски нещо са разкъсали
там някъде между гърдите ми
и тече мастило
и ти оставаш там
и те мълвя в среднощна треска

виждам те в сюрреалистичен свят
истински ли си
или измислен?

 

***

душата ми е някак празна
като стаята, в която днес седя,
тя е пълна само с едно легло
наполовина изгорено,
там където искала съм да си ти
спомени разпръснати са по земята

навън е тихо
и само вятърът стене
вика зимата
своята тайна любовница
и тя отдалеч го гледа с тъжни очи
подава му ръката си
и едва се стигат
подхвърля му сърцето си в отливка
и той го изпуска ненадейно в морето

и пак тъй жално вие
ей тука
аз гледам тяхната история
горя
мислейки си
колко много ми напомнят
на теб и мен

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.