Вероника Цекова, „bEAU“ (fr) (бг. красив / ВОДА), фотография, проект за инсталация на открито, 2020

 

 

на А д’К и V.S.

Тази заран ще метем тавана във „Последен пристан“
А също и талаша смесен с наште си останки
Опашки плавници
Хриле
Изпечен е гръбнакът – може да се
Изяде – ако чироз си
О, християнски риби празнувани в картината
Францискова, в кантината
„Francisco Franco – pescador“ Аликанте
И в доковете Лисабонски – лов на „Лорна“
кораба последен от Великата Армада
граблива птица – шотландско гадже
непостлало
Никому легло сега лежи до кея – на дълъг шлейф Начало
от удавени делфини, черва от риба трупна смрад от брашното рибно, бумтящи пещи
подвижен Крематориум – полярна рибна морга с
Прегледно подредени ледени ковчези в трюма
минус двайсе седем А тази сутрин
профсъюзната Florabela F сбира профсъюзните момичета
изчукали корпусите корабни изчукали ръждата от моряците
Е литургично утро по стълбите нагоре към
sao Francisco de Paula
a аз със устни прилепени към основата на стълбата – гръбнак
мириса на тинята благословена
Вдъхвам
О християнска рибо, избягала през прозорците на мрежата – 8 сантиметра
снощи плътта си ядохме с избелени от ярост и зехтин
Очи от нас и люспа не остана
а Florinda F ми рече
с устни потопени в ухото
„Да пием за ония, които са в морето, че ако се завърнат – за нас и капчица не ще остане.“

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.