Вероника Цекова, „arBEiTE“ (de) (бг. Работи! / МОЛИ СЕ!), обект, картон, 2014-2017

 

 

Стърже бачкатора на студеното със шмиргела, псувайки тихо битието си, ей тъй, даже по навик.
А искрите от стружките проблясват наоколо му празнично. Като комети, заря от звезди.
Горят като слънцата, които наистина са били някога, там в началото на времето. Пепел от звезди, за миг съживени.
Попържа човека цяла Вселена, потреперва в студа, а шмиргела бучи ли бучи…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.