Нощи
Зелените простори на лятото
се ширят в очите ти.
Когато светът заспива,
ме люлее твоят шепот,
като ми разказва приказки
за русалки и бели вишни.
Времето спира,
унесено от топлината ти.
Нощта ни завива
с коприната на небето си.
Остава да ми свети само кожата ти
със странната светлина на бяла роза в мрака.
Кошмарите рухват като кула от карти,
щом отворя очи
в омагьосаната тишина на Рая.
Шести август
Някъде в бездънното небе
над родния град на моето щастие
пасе едно стадо от бели овце
и гледа да те види отнякъде.
В катедралната тишина на горите
една лисица чака да бъде опитомена.
Блещукат кандилата на звездите.
Нощта премигва уморено.
Една черна котка те вика с гласа ми.
Няма да я чуеш. Ти си далече.
Но, ако дойдеш в съня ми,
ти подарявам тази вечер.
Зелените стъпки на лятото
Зелените стъпки на лятото
отекват по калдаръмените улички
в града на слънцето.
Вечерната светлина позлатява август
и дърветата още пеят за него
преди да заплачат за сбогуване.
Сърцето ми се разхожда из онези улички
и търси да хване за ръка принца,
когото остави там някъде.
Някога.
Светлина
Очаквам те
по поляните на моите сънища.
Да свириш по лъчите на слънцето,
да гадаеш по звездните очи на цветята.
Гледай как тревата става синя и дълбока
и все по-силно светят цветята.
Все по-високо се издигат небесните ливади,
чак до оная точка на несъзримото,
където се преплитат времената.
Ти се връщаш от бъдещето
на златен кон,
сияещ като август,
и ме взимаш със себе си.
Топла постеля е мекият пух на здрача,
а цветята светят и звездите ухаят
на твоята музика.
Светът е пълен с тебе, принце,
и ти не си измислица.
списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X