Вероника Цекова, „selbSTOPtimierung” (de) (бг. самоусъвършенстване / СТОП; СПРИ!), дигитална графика, 2020

 

 

Животът ми прекарах го
На автогарата
Сред коси, бради
Мустаци и езици
Косми, рокли и чорапи с пръсти
Носове и колене, и стъпала
Шевове и шалове
Фасове, салфетки и подметки
Типове и дами
Цигани и циганки
Ауспуси, седалки, пейки
Вестници, закуски и кафета
Мозайки и гишета
Стоене по гишетата, стоене прав, спане в чакалнята до някой непознат
Накратко Какофония
Но ето
Сложи й музика за фон
И става
Дефиле

Да не разбира нищо от жени
Но мен да ме харесва
Да носи дрехите ми нощем
Сутрин да ми носи чай
Да готви, да ме храни с пръсти
Да бъде умен колкото е нужно
Да слуша
Да ми чете
Да не говори много
Но да ми пуска любимите албуми
Да ме желае повече отколкото аз него
(В противен случай се сбогуваме)
Да оставя аз да съм отгоре
Да оставя аз да знам посоките
Да оставя да го водя за ръка
Да мисли за раздяла щом се скараме
Но тайно и за малко
И после да се обвинява
Сякаш е извършил престъпление
Да не разбира нищо от жени
Но мен да ме харесва
Толкова, че някой ден
Пред мен да падне на едно коляно
И да ме вдигне на ръце
За да не отлетя
Със друг глупак, случайно.

Не ми харесва да говорите за него
Втренчили сте се във маската и сочите
Че бил такъв шумен, мръсен
Бил облечен в скъпи дрехи
А живеел евтино
Естествено, сте по-добри и всичко тва ви е противно
(Но все пак тайно ви забавлява)
Когато е шумно общо и на висок глас успокоявате съвестта си с него.
И изобщо нехаете какво е под повърхността.
Когато стане тихо.
В пет сутринта млад татко сменя пелена.
В семейното общежитие.
Майката е първа смяна в магазина.

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.