Хубен Черкелов, 10 Паунда, Дейвид Боуи, 2014

 

 

юмруците ни, шепа срам:
отлагаш влагата, открехваш оградата
допускаш влагата от китка до лакът
ритникът ми политва към ключалката
през жилите от плазмата до радикса

тук само мокетът настръхва от срам
ключът поддава, изтънява фасадата
езичето взeма всичко във свои ръце
и ловко наслузен луфтът се предава
на костеливата паст която

поддава подава и ни дава език ням
да станем мъже, да ритнем стягата
и да свършим с добродетелягата в
нас между нас срещу нас който ни

гледа отсреща с моята борба в ръка
в нашата борба която е само между
нашите аполитични безсрамни крака
тази тяхна сляпа свещена борба през

нашите спящи лубрикирани сърца
с която ние нямаме никаква среща

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 24, септември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.