Хубен Черкелов, 10 Евро, Воден знак, 2015

 

 

Епизоди

имам от онези мисли
сещаш ли се
епизоди
картините са все по-цветни
гласовете в главата ми крещят
някакви ръце скубят косите ми
после дерат кожата
не ме боли
не помръдвам
кое лице да си сложа днес
обезобразена съм под маската
усмивката ми не е за радост
те пак са тук
натрапват се нахално
опитвам се да не ги виждам
клоуните с червени носове
смачкват последния опит
заклещена между чаршафите
имам клаустрофобия
паниката полазва подкожно
неистов страх
тъмно като в утроба
шизофреничен смях
само Господ
чува тихия ми глас

 

Змията

убий змията

камъните раздират
стомаха ми

убий змията

ще те погълне
хвърли камъните

убий я

ябълката сочна
ме кани
посягам
пропадам
откъснах я
опитах я

убий змията

лукаво мами те
расте
камъните тежат
в стомаха
змията спи
заличи я
разсечи я

поглъща те цяла

убий змията

 

Тя не е никоя

болните мозъчни клетки
губят връзката
нишките се прекъсват
оглупявам
линейни превратни приумици
на несвойствени взаимодействия
има камък на пътя ми
ще можеш ли да прескочиш
или ще продължа да те викам
а ехото в стената ще се разтвори
в утайката на воплите
вибрациите разместват пластовете
земетресение
земята ще се отвори
да ме приеме вкъщи
където ще се слея с пръстта
изначалната почва
която ражда
но и приветства смъртта
глинена снага издига се
печално сребърниците
разпукаха мрамора
незнайна е плочата
без имена
вдълбани са само
някакви символи
на иврит

היא אף אחת אבל אוהבת עד הסוף, עיניה נשארו פקוחות והיא דיברה רק על אור

*тя е никоя но обича докрай
отворени останаха очите и
говореше само за Светлина

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 24, септември, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.