14.07.202019.07.2020 by New Social PoetryNo Comments Свилен Стефанов, Абстрактна живопис, м.б.,пл., 90/205 см, 2017 ***Падналата звездане е като падналия ангелпоследното коетоще си пожелаеше да я върнеш на небетопо-скороби си пожелалпаднал ангелили нова звезда Нещо като смърттаПрахта е досаднатя е нещокато смърттаНякой някога е починали е станал на прахСега той се разхождавърху мебелите миКак да го махна?Как да го пуснав канализацията?Но някой денще трябва да изчистяосвен ако не искамда живея сред мъртвиНякога ще изчистят и меннякоя (дано женска) ръканежно погали с парцал. ***Да гледаш какчашата преливаа ти да не отпивашза да не останешбез жажда На стенатаОстави на стенататоку-що убитатасъс задоволстводосадна мухано не от погнусада я махнеа като знак на безсилиеда убие жаждатаза някакво щастие ***Най-красиво губишот сънянад теб списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X Comments comments