Свилен Стефанов, Пришълците обичат диалектиката, м.б., пл., 95/210 см, 2018
Страшен глад настана. Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.
Мама няма мляко. Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.
Без да искаш, мамо,
стори го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли!
Стихотворението се препубликува с любезното съгласие на г-жа Мая Методиева
списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X
Удивително е как децата не допускат дори, че майка им може да ги нарани нарочно.