Камелия Щерева, пирографии
Какво да правиш толкова време вкъщи ли?
Нека изброя:
- Пускай си косата. Харесвах те повече така.
- Грижи се за себе си, както се грижиш за растенията у вас – с любов докато моята е дистанционна само.
- Проучи наново татуировките по тялото си. Белезите също. Спомни си историите зад тях и се усмихвай.
- Гледай през прозореца и забележи как на планетата ѝ е хубаво да сме разделени за малко. Радва се. Слънцето използва всичките си сили да достигне до всяка дребна частица, чиято светлина отнемаме, когато ежедневно превземаме улици и площади.
- Прокарай пръсти през струята студена вода от чешмата и си представи, че съм аз. Преди време казваше, че е почти същото усещане.
Имаш време да помислиш. Готови ли сме всичко да е било както първия път? Петдесет години отстрани на всичко сме стояли. Чакам или аз, или ти.
Давам зелена светлина сега. Като приключи всичкото това безумие, ако искаш – заповядай.
списание „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 2020, ISSN 2603-543X