Камелия Щерева, пирографии

 

 

Какво да правиш толкова време вкъщи ли?

Нека изброя:

  • Пускай си косата. Харесвах те повече така.
  • Грижи се за себе си, както се грижиш за растенията у вас – с любов докато моята е дистанционна само.
  • Проучи наново татуировките по тялото си. Белезите също. Спомни си историите зад тях и се усмихвай.
  • Гледай през прозореца и забележи как на планетата ѝ е хубаво да сме разделени за малко. Радва се. Слънцето използва всичките си сили да достигне до всяка дребна частица, чиято светлина отнемаме, когато ежедневно превземаме улици и площади.
  • Прокарай пръсти през струята студена вода от чешмата и си представи, че съм аз. Преди време казваше, че е почти същото усещане.

Имаш време да помислиш. Готови ли сме всичко да е било както първия път? Петдесет години отстрани на всичко сме стояли. Чакам или аз, или ти.

Давам зелена светлина сега. Като приключи всичкото това безумие, ако искаш – заповядай.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.