Камелия Щерева, пирография
Лудостта в очите на непознатите
чакащи на опашката…
Няма да спре изгрева на слънцето!
Вярата в сърцата на приятелите…
Погледите им на раздяла,
сякаш няма да се видим повече…
Няма да ни позволят да
се превърнем във Вълци!
Пустите улици се опитват
да си спомнят стъпките ни
от преди няколко дни…
Страха за всички които обичаме
и многото което не успяхме
да си кажем или направим…
дави гърлото ми в сълзи…
Надеждата, че всичко това
е кошмар, като тези
които сънувам всяка нощ…
Очакваните думи –
„всичко ще бъде наред“
от най-важният за нас човек…
Ще ни изцелят!
Болката от спомените за ехото
на смеха ни и усмивките
докато се прегръщаме…
Ще ни направят силни!
Аромата на цигарен дим
разпилява мислите ми…
Но в сърцето ми има хора,
които са близо,
въпреки че не знам
кога или изобщо ще видя ли…
Бог ще ни изпрати СВЕТЛИНА!
Тя ще разпръсне мрака в нас!
Вярата, че ще успеем да
се справим заедно
няма да остави душите ни
да се превърнат в спомен за доброта!
И вкуса на виното днес не е същия…
Но знам едно!
ОБИЧАМ ВИ МНОГО!!!
13 март 2020 г.
списание „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 2020, ISSN 2603-543X