Камелия Щерева, пирография
Дистанционна среща
Една количка, с дистанционно управление,
премина
Преодоля всички препятствия
и продължи, пред момчето, обвито в
дизайнерска маска
Сложи очилата с оранжеви стъкла и продължи,
покрай мен
Цветовете и формите промениха деня.
19 март, 2020 (по време на началото на извънредното положение в София)
Прозорец
Прозорците
в шеметното преместване,
на погледа,
остават винаги в една равнина
Отвъд
възможностите ми за достигане
Сградата е нова, фасадата изтича на парчета – памет
Тишина изпълва процепите светлина.
Прозорците – отвор, пролука, отвърстие, прорез на мисълта
към другата реалност,
остават празни, усамотени, разрушени
Градоустройство в период, след падането на Берлинската стена,
узакони изграждането на нови стени – фалшиво утилитарни, прегради на самотата
Тишина на липсата на възможни провали,
отвън изглежда,
без дефекти,
без пукнати в стените,
без бели петна в мозъчната кора,
без пропуски в интерфейса.
Всичко е проектирано, всичко е предвидено, всичко е продаваемо
Без възможност за връщане на времето.
16-17 март, 2020
Градско напрегнато хайку 4
обвивките на града
уморяват
едно куче наруши целостта
–
потъмнелите витрини
пазят послания
сърцевината е разрушена
–
стотиците изолации на града
изграждат
вътрешността на страха
февруари, 2020
градско напрегнато хайку 5
бяло – мръсна бледост
черно – изтичаща напрегнатост
улично момиче, на границата на опасността
уличната свобода за позволеност
се отдръпва
остава невъзможна граница
тишината на града изтича
втечняване
в друга форма
март-април, 2020
списание „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 2020, ISSN 2603-543X