Камелия Щерева, пирография

 

 

Чисти, трудови хора
От всичко опитали
Пушили, пили, отживели си.
Поглъщат кафето от машината
на автобусната спирка
в сив стилен костюм
лъснати черни обувки
с чанта за документи и лаптоп.
И единствената мисъл, която
не обърква ума им,
неспособна да промени
посоката им, целта им
е мисълта да бягат голи в поле от цветя,
и дъждът да се сипе над тях.

 

Дните се изнизват –
горчивите дни на предишния живот.
Изгрява слънцето и залязва.
Природата се възстановява.
Самоизграждаме се –
разбулваме въпроси и съмнения,
отричаме всичко.
Но идва още един ден и още един, и пак
Предишният живот е реален
Какво ще правим,
затворени с повторението.

 

Лудите

Някак обидно ви е, че те съществуват
със сплъстена коса
по палто в горещините
по сандали в студа,
грачещи някакви страшни слова.

В други чуждоземни култури
те са посланици на отвъдното.
И предсказват бъдещето.
Оставете в боклука си сандвич
и недопушен фас.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.