Камелия Щерева, пирография

 

 

***

Не излизай от стаята, не прави тази глупост.
За какво ти е Слънце, щом Шипка пушиш до лудост?
Навън е безсмислено всичко… и щастието вероятно,
иди до тоалетната само, а после се връщай обратно.

О, не излизай от стаята, не викай такси и хора,
защото пространството почва тук, в коридора,
а свършва с брояча. Дори ако влезе сирена
при тебе, мучейки и без сутиена, гони я от плена.

Не излизай от стаята, смятай, че си настинал.
От стената и стола ти има ли нещо по-мило?
Защо да излизаш оттам, където ще влезеш довечера
със същите бавни стъпки, а може и по-обречено.

О, не излизай от стаята. Танцувай в ритъм боса нова
палто на голо облякъл, пантофи – на бос крак отново.
В антрето на зеле и вакса за ски мирише…
Написал си много букви, тази ще е излишна.

Не излизай от стаята. Нека само тя неуморно
се сеща, как ти изглеждаш. Изобщо инкогнито
ерго сум — както ядно подхвърли формата на субстанцията.
Не излизай от стаята! Навън да не ти е Франция?

Не бъди глупав. Стани по-различен от плевела.
Не излизай от стаята. Затрупай се с нови мебели,
слей се с тапетите. Скрий се, барикадирай се
в шкафа от хроноса, космоса, ероса, расата, вируса.

 

Натюрморт

<…>

10.
Майка пита Христос
– Син ли си ми ил’ за мен
Бог си. На кръста си разпнат бос…
Как да си ходя без теб?

Как да отлостя врати,
щом не разбрах, не реших,
син или Бог си ми ти,
мъртъв ли си или жив?

Казва й ето какво:
– Жив или не – не се бой,
жено, всъщност е все едно
Син или Бог. Аз съм твой.

Превод от руски Мария Ширяева, редакция Николай Бойков

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 22, май, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.