Бабо Мецо ела и изяж ме
казва поетът
колкото да провокира
себеподобните си
Абе приятелю
поезията
вълци я яли
щото е ягне
Някакъв древен агнец
за жертвоприношение
на социума
който и без революциите
си яде децата
Бавно чете
Агонио сладка
Сменя системата
сменя си ченетата
с буржоазни
И сладко примлясква
списание „Нова социална поезия“, бр. 21, март, 2020, ISSN 2603-543X