Ивайло Божинов

 

 

– Наздраве и на тебе и на тебе и на тебе. И на мене. На всички в този бар казвам наздраве! А на тоя дето не ме харесва казвам – На ‘уйна ти руното, бунак.
Отпива няколко глътки от алкохолен микс с неизвестен състав, вдига единия крак на стола, вдига ръката като пълководец и заключава:
– Прав беше Конфуций, майка му да еба. Ама аз не, та не, все не го слушах. И ся ко? Поздравявам тука някви шебеци в някъв тъп бар и се наливам. И за к‘во? Всичкото туй за к‘во? Ебаси!
Доизпива останалото в чашата на екс и се присяга към неотворена бутилка елитно вино Трите пора.
– Аз на Михаил колко пъти му казах? Иди мойто момче, влез в час поне за малко, ей тей да видиш за какво говорят. Барем като те питам бил ли си на училище поне да има какво да ме излъжеш, нали, за достоверност. Ама той ме гледа едно тъпо и мига, па като ми шупна. Огледах се в двете посоки за норвежци, за щастие нямаше, и като му завъртях един опреснителен шамар. Още пресен ходи.
С ловко движение на средния пръст вкарва тапата на виното навътре и почва да налива около 30% от съдържанието в стомаха си. Нито капка не капва по някога бялата му риза.
– Аз на Михаил колко пъти му казах? Покарай го малко тоз камион в тъз Германия, да ти се дръпне фишека, да ти заякнат малко ръцете да въртиш геврека, пък да изкараш някой лев и върни се, пак ще си поговорим, пак ще се посмеем. Ама той пак ме гледа тъпо и мига. И аз нали вече се огледах, знам, че няма норвежци,и като му вкарах един замислящ шамар. Още замислен ходи.
Изпива повече от половината съдържание на бутилката вино и предусещайки на къде отиват нещата почва да се оглежда за следващ спирт.
– Аз и на майка му колко пъти й казах. Викам жена, все ми переш чорапите наопаки. До сега винаги белия беше отляво, черния с дупката отдясно. Тя все наопаки ми ги пере и ме обърква и ходя като патка в киша. Имам чувството, че го прави нарочно. И тъз мусака. Как пък веднъж не я направи като майка ми ебах я в мусаката. И как аз нито веднъж не видях нейната заплата, а тя мойта цялата я изпива, на екс.
Господине, искам да ви напомня, че се намирате на каса в Била. Друго освен пакетче фъстъци ще има ли?

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември, 2019, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.