Ивайло Божинов
Детски спомен
Като малък запалвах огън
за да изгарям живи земни червеи.
Тогава летувах в долината Ечо.
Жестокостта на тези,
които измъчваха жаби, ме отвращаваше,
веднъж дори стигнахме до бой.
Земни червеи: розова
до беззащитност плът, универсални пръстени
от нямо страдание.
Гърчеха се като човешки същества.
Друг възможен ритъм
Един добър стих
не насища глада.
Един добър стих
не съгражда градина.
Един добър стих
не събаря тирана.
Един стих,
в най-добрия случай, успява
да ти прекъсне дишането
(до смърт не води почти никога)
И ритъмът му ти намеква за друг възможен ритъм
за кръвта ти и за планетите.
Да излезеш от магистралата
днес изглежда невъзможно
обаче само трябва
едно леко странично изместване
там, на няколко метра
светът започва
Превод от испански Марко Видал
списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември, 2019, ISSN 2603-543X