04.11.201917.07.2020 by New Social PoetryNo Comments Ивайло Божинов Детски споменКато малък запалвах огънза да изгарям живи земни червеи.Тогава летувах в долината Ечо.Жестокостта на тези,които измъчваха жаби, ме отвращаваше,веднъж дори стигнахме до бой.Земни червеи: розовадо беззащитност плът, универсални пръстениот нямо страдание.Гърчеха се като човешки същества. Друг възможен ритъмЕдин добър стихне насища глада.Един добър стихне съгражда градина.Един добър стихне събаря тирана.Един стих,в най-добрия случай, успявада ти прекъсне дишането(до смърт не води почти никога)И ритъмът му ти намеква за друг възможен ритъмза кръвта ти и за планетите. Да излезеш от магистралатаднес изглежда невъзможнообаче само трябваедно леко странично изместванетам, на няколко метрасветът започва Превод от испански Марко Видал списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември, 2019, ISSN 2603-543X Comments comments