Ивайло Божинов

 

 

За да има във послето глада си отново с какво да нахраниш

Събирам отломки от разпиляното слънце
из мъртвеещата ти пепел –
като безмилостна хрътка
преследваща с ярост своята жертва
все по-озъбено към поредния ковчег на Ной
доближаваш се

Разчитам ясно Ден
необузданата лудост в очите ти
поругаването на „небесната дъга“
изгарянето на слънцето и зная
че на бъдния кораб, из строго подредените палуби
нито един поет няма да бъде допуснат

Затова Ден
за теб светлината след тебе събирам –
за да има във послето
глада си отново с какво да нахраниш

 

из Тълковен речник на Поета

на Красимира Зафирова

страница първа

Срещу дефиниция за Слънце пише –
най-непокорната измежду всички птици.
Срещу думичката Вечност е записано – Дете.
Щастие – домът на слънцето се там намира.
Аромат на вишна – песничка любима на всяко небе.
Цветя – това са преоблеклите се стихове.
Светулка – оцеляла падаща звезда.
Поет – той е на всяка светулка побратим.
Сърце и Майка – посочено срещу Земя.

страница втора

Война – такава дума в този речник няма.
Предателство – цената на кръвта.
За верен указател към поредния ковчег на Ной указана е – Алчност.
Стени – безсилни пред поезията са до една.

страница трета

Откриваме на страница трета
най-точната дефиниция за Разум – Природа,
с добавка – неясно остава
доколко човечеството вписва се в нея.

 

Да се знае

Когато преди седемдесет и пет години
комунистите дойдоха
отнеха хилядните стада и земи на моя прадядо
дал своя принос за световния блясък
на българския лев
ограбиха изгражданото с усилие от поколения бъдеще

Когато преди тридесет години
неолибералите дойдоха
отнеха малкото събрано от баща ми
за цял един живот в мината

Аз нямам нищо друго днес
освен своенравните си стихове
Да се знае –
от който там е наред да идва

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември, 2019, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.