Атанас Тотляков, Система докосване-виждане, надрисувани обекти и концептуални фотографии за начина на тяхното възприемане, 2015 (проект срещу забраната за допир на художествените произведения)

 

на терасата седнал до баба си
ходилата му стегнати върху мозайката
бедрата му стискат буркана със рибите
пръстите мокри закриват отвора
да не стане водата малко
да не стане безсилието повече
разказва й нещо и пита я
а думите в скута й падат
не чака ни звук нито отговор
някак знае че някак ще чуе
когато гласът й прелее в небето
когато накваси земята
докато с рибите говори

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 18, септември, 2019, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.