Атанас Тотляков, Фиктивно обиталище – илюзорни ситуации и вещи

 

 

Извън времето

“И недейте се съобразява с този век,
но преобразувайте се чрез обновяването на ума”
Римляни 12:2

Животът отмерва часовете
За които греха се фотографира
И часовникът не спира
И не спира.
Животът отмерва минутите
За които истината се проявява
И секундите за които доверието
До дъното на низостта се стопява.
Ще изневерявам с безвремието
Всяка нощ, докато времето
Неотдалечи се от мен
И не поиска ми развод.

 

1001

Хиляда и едно желания,
Хиляда и един цвята,
Хиляда и една мелодии,
Хиляда и една души
Висока на хълма в полунощ.

Хиляда и един гряха,
Хиляда и един спомена,
Хиляда и един изстрела,
Хиляда и един мъртъвци
Ниско в пръстта на сутринта.

И аз от пръст създадена съм
И там ще и отида
Може би сред красива лунна нощ,
Когато звездите ще ме приветстват,
И зората дано да не тъжи за мене.

 

Без годините
Виждам мъгла,
Млечнобяла мъгла,
Между години две,
Които до болка слети са
Единствено в море
От следи.
Едните вече са минали,
А другите са бъдещи,
Като последните завличат първите
Нанякъде и ги давят,
А аз искам да е обратното.

Обичам ги тези минали следи
И за да е обратното,
И за да останат живи
Аз трябва да Те вдишвам
Винаги, когато се унасям
Във водовъртежа на годините.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 18, септември, 2019, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.