Атанас Тотляков, Културологични особености на грима, дигитален печат, 70/100, 2019

 

 

Какво не съм

Аз съм като игла без връхче,
Палто без копче

Като нещо наблизо,
Което е неизбежно далече

Аз съм морска вода
За пресъхнали устни

И съм за песен звучна
Просто уши глухи
Аз не съм нищо в ума ми,
Не съм цветя, а съм тръни

И съм непреведена Библия
В ръцете на хора страхливи

И съм безкрайно щастлива,
Но като това стане – унивам

Аз искам: да ти давам
Помагам, но някак
За теб съм кръстопът,
На който му липсва знакът.

 

Устните ти
са снежинки
усмивката ти-
слънчоглед.
Името ми
От устата ти
Е като силен дъжд
Във
Летен ден.

16 август 2017 г.

 

Май

През април
Джанките бяха нацъфтели,
Като че някой бе изтъкал
Тънки бели дантели
И старателно ги бе наредил
На нечии
Скули, рамене и пръсти.
Джанките бяха тъй нацъфтели!
Дантелите бяха тъй пищни и красиви!

 

***

На Радослав

Ти си листенцата на малък слънчоглед,
А бенките ти-хиляди съзвездия.
Ти си капка пчелен мед,
А пръстите ти-клони на дървета.

Ти си повеят на летен вятър,
Стръкчета трева в цепнатината на асфалта
Ти си малки облаци в огромна синева
А миглите ти-слънчеви лъчи по времето на здрача.

Ти си пръските на силен водопад
Камъчетата насред водата,
Устните ти есенни листа,
Скулите ти-възвишения в планината.

Ти си всичко малко и прекрасно
Всичко на света около мен!
Нищо няма вече да ми трябва,
Ако в него няма част от теб.

 

Диагнозата

Диагнозата е гнусна и противна.
Мръсна, уморителна
Отблъскваща е тя.
Долна твар на гнет и на покруса,
От злини и от мерзавства
Безмилостно създадена е тя.

Диагнозата е тъй жестока,
Не издържам…
Диагностицирано е едно от
Най-скъпите ми същества.

 

Какво се случва под водата

Под водата, под водата
Под водата във селата
Живеят сиви риби
Студени, тъпи и щастливи.
Четат те прости книги,
Хихикат се и си отиват,
Но стадо са заклето, здраво
Сила имат, за какво е разум?

Власт над Нея имат и над мен,
Забраниха в този светлий ден
Да бъде чута зверска мисъл
На титана на словесността
От прашната прокъсала се книжка…

Под водата, под водата
Рибите кръжат и плюят
Но ние с Нея ще отидем на земята
И ще четем каквото щем-
Какъв уют, а?

30 май 2019 г.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 18, септември, 2019, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.