Отваряне на очите на първия влюбен директно със заглавието и първата строфа.

,,Тази нощ ми отвори очите
и няма да спя никога веч

Следва ситуация на нелинеен разказ-диалог, отправен към любимата/любимия, показващ емоционалната и духовна близост на различни нива между двамата. Разказът продължава с възможни нежелани и желани ситуации, в които периодично се вмъкват разсъждения за различни възможни решения в бъдещето, настоящето и миналото и какво би се случило, ако едно от възможните условията се бе изпълнило.

Следва затваряне на решения. Стихотворение завърша с два сходни финала-отправени към любимия човек. В първия той остава статичен и не взима отношение към ситуацията, оставя се да бъде обичан и от него се очаква да се довери. При втория финал обичният персонаж е длъжен да вземе конкретно решение, за да продължи любовта между тях.

1 – затвори очи
мисли си за нещо друго

2 – задръж си дъха
пусни единствено мен

Стихотворение завършва с последен филмов кадър, в който разказващият отправя предизвикателство към смъртта и въпрос към себе си.

Ваня Вълкова
28 май, 2019

 

ГЕОРГИ СЛАВОВ

Тази нощ ми отвори очите

и няма да спя никога веч
до мен приседна старецът
морето и кое е важно
обичам вълната
обичам вълните

и наистина бих съжалявал
ако ти се спука черепът
или кракът, дори ако обърнеш ценния си нокът
дори бих започнал да се тревожа
нови думи ще измисля за
да ти се извинявам, защото това е любовта
да се греши е на човека присъщо,
да се прощава е едно и също

Можеше да си поет, можеше да си и нещо повече
но предпочете да си влюбен
и като вълните се отдръпваш
и после нямай никой да те гони
започнах нещо, което сам не мога да привърша

и въздухът ще свърши

и когато спиш ще се прокрадвам
като лош заем, който трудно
изплащаш

и въпреки цялата разруха по света
Дори в Москва
ти се оплакваш само и единствено от мен
нека да се гледаме романтично в очите
или пък да отидем някъде другаде

Всичко, което ти трябва съм аз
а всичко от което имаш нужда
е повече въздух и гледане на вълни

затвори очи
мисли си за нещо друго
и нека те целуна
под железния мост
който забравиха да пречупят

задръж си дъха
пусни единствено мен
защото какво са тези думи
когато някой понякога те обича
и този някой ти понякога обичаш

чудя се
кога пръстта ще се разсипе над тила ми

 

списание „Нова социална поезия“, ISSN 2603-543X

 

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.