Борислав Янев, В храма, 50х70см., молив
…
Твърдо небе.
На сънуващ дядо хуя.
Облик в облака.
…
Безчестие.
Стоножка по стената.
Ти спиш.
…
Аз няма да умра.
Не съм живял.
Не съм умирал.
…
Черно-бяла земя.
Рисунка на Ешер.
Тук-там корени.
…
Когато не спиш.
Размишляваш.
Но смисъл няма.
…
Смъртта не е безсмъртна.
И смъртна не е.
Смъртта смъртюхка.
…
Кучето и паркът.
Думите и грехът.
Спомените и идеите.
…
Когато онанираш – мечтаеш.
Когато грешиш – се надяваш.
От острие на острие.
…
И тази зима се сгуши.
Коминът в тъмното пуши.
Вън кучето лайната си души.
…
Бих бил.
Биха ме.
Сега бих.
списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X