Борислав Янев, В храма, 50х70см., молив

 

Твърдо небе.
На сънуващ дядо хуя.
Облик в облака.

 

Безчестие.
Стоножка по стената.
Ти спиш.

 

Аз няма да умра.
Не съм живял.
Не съм умирал.

 

Черно-бяла земя.
Рисунка на Ешер.
Тук-там корени.

 

Когато не спиш.
Размишляваш.
Но смисъл няма.

 

Смъртта не е безсмъртна.
И смъртна не е.
Смъртта смъртюхка.

 

Кучето и паркът.
Думите и грехът.
Спомените и идеите.

 

Когато онанираш – мечтаеш.
Когато грешиш – се надяваш.
От острие на острие.

 

И тази зима се сгуши.
Коминът в тъмното пуши.
Вън кучето лайната си души.

 

Бих бил.
Биха ме.
Сега бих.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X

 

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.