Борислав Янев, Извънземни, 21х29см., молив
Ежедневие
Ставам,
лягам си,
ям –
пред компютъра.
Виртуално живея
сред стени от хартия,
в олекнали замъци.
Промъквам се през
невидимо време.
Страхувам се от вятъра.
***
Чашата се счупи.
Разпиляха се парчета –
остри,
назъбени.
Безкомпромисни въпроси.
Начало
Безвремие,
първичен мрак,
зародиша обгърнал.
Движение.
Размекнатото огледало на
морето се огъва, под
ударите натежали от копнеж.
Размекнати часовници
отмерват времето със
тежки,
мазни
капки, които
сливат се с морето.
Сонарни удари гравират
върху тях
Делфини –
водата ги оформя.
Отново
и
Отново…
Делфините ме гледат –
в очите им
се отразяват
моите очи…
***
Пристигнала,
с 300 000 километра в секунда,
светлината пълзи през летния следобед
и мързеливо се изтяга
в тишината.
Стена,
татуирана със слънчеви лъчи.
списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X