Борислав Янев, Път, 150х100см.
Днес пред Народния театър
Беше топло
И светло
Имаше всичко
Любов, младост, деца,
Двойки, тройки
И приятели
Пияница и луд
Всички бяха полети със спокойствие
Приятно
И не много столично!
Аз сякаш се уплаших
Че има скрити тонколони
Които бичат естрада
На неуловима честота
И си тръгнах
Физическата болка, когато те мразя,
Физическият кеф, когато не те,
И в двата случая душата ми се храни,
А после четем статии за прошката В Ю туб
Палим свещи
И се молим
За небесното
За Не Бесното…
Смешно ми е как трепетно чакате,
момичета,
някакво невероятно чукане
мимолетно като полъх
но после да го мислите дълго
и да пишете поезия за него.
По-добре се научете да допускате вятър във вагината си
той ще ви свършва природосъобразно
В реката плува
Парче изолация
Лодка
Забити червени пластмаси
Мачти
Ако я видиш
Забрави си настолната
Утопия и антиутопия
Децата ти още
Се забавляват
Хуманоидно
Скандал
Когато се ядосаш
Ставаш гати глупака
Нищо общо със осанката ти в гръб
Сигурно и аз съм така
Но мога да го компенсирам
В гръб
Какво да правя с теб,
Проблеме мой
Обичам те завинаги
С обратната страна на сърцето си
Пролет е когато
Мънички ръце
Събират купчина
Бели листа от дупка в асфалта,
Прецъфтяла джанка
За да запалят огън
Пролет е когато
От твърде тежка ръка потече топлина
Към нечие бедро
А тази топлина се усеща като тласъци
Нагоре от въпросното бедро
И когато някой друг
Пътува през ноща на стоп
В чужда държава
Да прекоси две граници
За да срещне Жената
За която е щял да се ожени
Ако не бяха Есента и Зимата
Пролет е когато
Червени коси
На жени
Си купуват чаши от антиквар
За да може сутрин
Да смесват парата от съня си
С материята, която държат
списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X