Борислав Янев, Рицар, 50х60см.
Грухти свинята майка и върви,
върви едвам-едвам и крета
подире ѝ дванадесет прасета –
и блъскат се, и тичат: кви-кви-кви!
Надварят се и гуцат, и квичат,
като геврек опашчета извили…
И ето две, рилца червени впили
во циците ѝ, дърпат я, грухтят.
Кви-кви! Сред пътя сдърпана, запре
свинята-майка: в миг я навалиха
прасетата и в циците ѝ впиха
рилца. И грухна тя и се простре.
Грухтят, квичат…И само две се врат
без цица, врат се други да изтласкат…
Свинята-майка слуша как те мляскат,
блажено там излегната сред път.
списание „Нова социална поезия“, бр. 17, май, 2019, ISSN 2603-543X