Petra – Прибирам се пеша

***

Времето се е разлудувало –
бяга от мен;
следи ме;
измъква се…
Месеците прелитат през мен.
Търкалям секундите, като канари.
Шепотът от гласа ти се крие
зад познатите мебели.
Усещам лекото развижване на въздуха
от спомен за затваряща се врата.
Едновременно съм тук и преди.

Кога се превърнах в квантова частица?

***

Вървя по улицата,
загледана навътре в себе си.
Бързам да се прибера.
Далеч напред мислите ми
Бягат;
Спират;
Оглеждат се…
Страх ме е да се прибера –
вчера
Тишината се настани във нас.
Прибирам се пеша.