Алберто Гарсия-Тереса – Щом свърши междучасието

Речи

НЯКОИ МИТИНГИ се забиват в слуха
като буря от строшени стъкла.
Други ни вкарват в земетресения от
обещания, евфемизми, заслепления
и ни заглъхват ушите.
Сблъскваме се с речи, които връхлитат
като огнено торнадо
и постепенно възпаляват дробовете ни.
Има и такива, които ни зашеметяват
обкръжават ни с мъгла и ни захвърлят
на разсъмване в забутани улички.
Или такива, които ни оглушават с крясъци и оскъдни думи
насред гюрултия от цветове и прожектори.
Или дори такива, които ни потапят в плаващи пясъци
или оковават краката ни в часовников ритъм.

Но има и други
които планират невидими
и полепват по кожата.
Разсеяно ги попиваме
докато пазаруваме, четем или прелистваме
листовете на календара.
Впиват се в ретината ни
и напасват вените ни към своя ред.

С тези
изграждат света ни.

Парламентарна демокрация

ЩОМ СВЪРШИ междучасието,
елитите си взимат топката
и я отнасят у дома.

Ние,
както винаги
щастливи, че малко сме потърчали
че дори сме спечелили мача
оставаме да се гледаме ухилени
и се заемаме да подравним вратите
да подравним терена, да освежим линиите
които винаги ни оставят
в засада.

Превод от испански Владимир Сабоурин