1 (1) – НЕРОДЕНО

Днес те заченах,
търсейки думи,
в които с баща ти се сливаме.
Родих те с нежност в себе си,
измислих ти име.
Спомням си –
на първото мое дете
дадох името
след като се роди,
на второто,
докато все още беше в мен.
Ти, мое сетно дете,
ще бъдеш родено неродено
и с другите ти неродени братя
ще живееш само в мен.

2 (2) – НЕПРОЧЕТЕНО

Да се събудиш вкочанен
забравил одеялото в съня
а там беше топло и уютно
пижамата
започва да прозира
и слънцето
я взема за заложница
до следващ сън
денят започва тайно
но вещае мощна сила
и те прегръща
без да си го молил
за това
не питай лъчите защо
те блестят без страх
не питат никого
дали това не го обижда
те са като книга
написана за теб
за да четеш
между лъчи и сенки
и да погледнеш там
накъдето се стремят

3 (3) – НЕЗАКУПЕНО

Красиво беше
огледалото,
от години го оглеждах,
запазено,
не се продаваше.

Сега
е скрито с черен плащ,
не се и подарява,
дяволът го взе
и го огъна
в криво огледало

4 (4) – НЕОЧАКВАНА

Очакваш ме спокойно
или с нетърпение?
В твойта книга
буквите ли съм
или бяло междуредие?
А в старата къща
разпиляна е игра на пешки
или на не се сърди човече?
Чуруликаш ли надежди
на треперещото птиче
очакващо ръцете ти с очи
като на завърнало се
от заточение?
Ще му позволиш ли
да се приюти във теб
преди смъртта
да го отнесе
като недовършено
стихотворение?

5 (5) – НЕПРИБЛИЖАВАЩ

Понякога виждаш очи
чисти като на дете
на които се молиш
(които те молят)
да останеш в тях
Понякога виждаш ръце
с изящни пръсти
на които се молиш
(които те молят)
за мъничко ласка
Понякога виждаш силует
който приближава
на който се молиш
(който те моли)
за вечна прегръдка
Дни с миризма
на сандалово дърво
и свежи ягоди
На музика
от преплетени гласове
в гора от стихове
пълна с мечти
посети лесно
като в мокра пръст
А после виждаш
очи
които се затварят
ръце
прибрани в джобовете
силует
който се отдалечава.

6 (8) – НЕЗАПЪЛНЕНО

Събуди ме
с топъл поглед,
прегърни ме,
целуни ме така,
както ме целуна
преди да заспя.
Нека стана
от леглото
като лист хартия
с капчици мастило
изписани в съня.
Под душа пиши ме,
остави петно по мен
от твойта чаша чай.
Прибери ме
в някой джоб
без страх,
че ще се намачкам.
Пиши на мен
докато те има,
и когато отлетиш,
нека бъда
пълен лист хартия.

7 (10) – НЕДОИЗКАЗАНО

Денят ми минава
в тихи разговори
за теб
с мен самата

друг път с мен
за теб

понякога за мен
без теб

питам се дали
когато наистина съм с теб
ще имам
какво да ти разкажа
и ще имам ли
какво да премълча

8 (19) – НЕЗАБЕЛЯЗАНА

Няма кой
да спре времето
вдъхновен Бог
му беше дал крила
събираха се часовете
в очакване на представлението
докато секундите
се препъваха в минутите
а дните пристъпваха тежко
пък годините закъсняваха
и вековете изоставаха
само
вечността се опитваше
да остане
незабелязана.

9 (25) – НЕИЗБЕЖНО

Не ме търси,
в теб ме няма,

аз съм само
часовника,
който ти напомня,
че миналото
не се връща,
нито невинноста,
нито чистотата

и постепенно
ме превръща
в теб.

10 (37) – НЕОЧАКВАНА ВАКАНЦИЯ

Суетата прави списък на Емоциите
Настроението изпуска Закачките
Бързината си играе с Търпението
Умората вдига Температурата
Мечтите и Любовта катастрофират
с дългите планове на Очакванията
А Куфара така и си чака
да бъде напълнен

11 (38) – НЕ КАТО ПАЯК

Изплита мрежи
и ловко ги хвърля върху ми
докато се оплетат
в обувките и в дрехите
дори в косите ми…

И ме превърне в писък
желаещ да достигне
обувките и дрехите
дори косите му…

Но не стига по-далеч
от неговото его
нахранва го
и заглъхва постепенно

12 (39) – НЕИНТУИТИВНО

Ще си направя
новогодишен подарък
ще си купя силен Слух
и малко фино Обоняние
Вкус но от добият
а за из път
далечно Зрение
и постоянна Терморегулация
задължително бих взела
шепа дълбоко Осезание
ще се наложи и от онази
приглушена Ноцицепция
за душевните ми болки
ах да не забравя и
отлично Равновесие
Проприоцепцията ще засиля
нужна ми е за момента
в който очите ми ще се затворят
и Интуицията ще ми заговори
че нито едно от тези неща
не могат да се закупят

13 (43) – НЕСТОПЛЕНА

Онзи ден
ми открадна чашата
в която
щях да бъда бяло вино
но ми подари
стара отварачка
за старата ми къща

слагам я нощем
до мен
на възглавницата
завивам я
за да не ѝ е студено
сутрин я намирам
под юргана

и въпреки
че чаршафите са затоплени
от тялото ми
тя е все така студена

14 (45) – НЕНОВОГОДИШНО

Да посрещнеш
новата година
не е като
да прекрачиш
нечий праг.

Без собственик
да те посрещне
и с усмивка
да ти каже,
че си добре дошъл
или да те изгони
с някое проклятие.

В нея влизаш
без да си се молил,
нито да си бил поканен,
искаш или не, си там.

Добре,
ще вляза в нея,
но ще оставя
всичките излишности
и ще взима само
себе си.

15 (46) – НЕПРЕХОДЕН

Напира отровата във вените
сега е в твойта кръв

тя бе нар безценен
тя бе лилията на нощта
откраднала очите ти веднъж
ръцете ти изсъхват
докато се бориш
да я вземеш в плен
но вместо нея
ти попадаш там
разполовен

в болката си
с малкото останали ти зъби
я разкъсваш
а еликсирът ѝ
прониква в твойта кръв
и я превръща в прах
теб
в перфектна статуя
а Лилит
в твоя вечна робиня

16 (48) НЕИЗБЕЖНО

До скоро гледахме:

– нападките на вълните
към камъните
и тяхната стоическа
резистенция,

– рисунките на сенките
покрай столовете
на уличните барове
и дискотеки,

– безсмисленият пълнеж
със думи
на дупките
по крайречните улици.

Oхранвахме птичките
с надежди
че сме им донесли
трохи и стара баница

и как те
ни се отблагодаряват
давайки ни да погледнем
под крилата им.

Гледахме
как вятъра разнася
найлонови пликчета
и симулира че е силен…

И тогава
сънят промърмори:
– Аз отдавна
загубих каляската…

…онази фраза
ми продаде каруца
а тя се разпадна
беззвучно по пътеката.

17 (50) – НЕ НА ОТРИЦАНИЯТА

Как се става Ева
когато веднъж
си се родила като Лилит
и как се става Лилит
пак
след това?

Защо те разпъват
ако си слаба
друг път ако си силна
и ако си слаба
пак
след това?

Заплашват те
размахвайки
от някой бог
диктувани закони
но само тези
с не отпред.

И ти от страх
се подчиняваш
на които
с отрицанието
търсят ред.

В слабостта си
заповядвам
на този странен бог
Да бъде добрина!

Ева или Лилит
да нося в мен
не съм нищо друго
освен просто жена.

18 (51) – НЕПРОГЛЕДНАЛО
Когато любовта
се превърне в затвор
вече е късно

Напускат те силите
в борбата
със себе си

Тогава остава едно
да се влюбиш
в болката.

19 (52) – НЕОСВЕТЕНО
Когато мечтите ти се сбъднат
замислил ли си се човече
когато светлината
превземе тъмнината ти
какво ще правиш с нея?

Ще използваш
завивката си като щит
за да се скриеш,
ще си сложиш
слънчевите очила
и ще се опиташ
да я игнорираш?

Или ще се развиеш
и ще се събудиш
с нея?

 

Ваня Вълкова, Women 01

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 16, март, 2019, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.