Тези кошове
От груба тръст
Със странен аромат на старост
Са черно-бяла музика
Дните напоследък са такива
Че ми позволяват
Да отида в онзи ден
С последното ѝ кашляне
Преди 40 години
В следващия ден до архаичния ковчег
И на третия
Когато вече стаята е празна
Бабо, аз съм вече старец
Не ме ли помниш…

 

По пътя
към слънцето
Колебливо червен
Студеният въздух
Остава
Зад него
Дърво
Губи листата си с дни

Относителност на конструкцията
ненужната наситеност
в детайлите на битието
успокоява

 

Нефрит

Трева е стрелата
Тетивата е кожа
Дърво е лъкът
Сърната – живот
Животът – вода

 

Пепел

Дълъг списък
С отложени неща
Залез
Огледало
С груба повърхност
В празно очакване
Говори радиото
С регулиран глас
Пчели кацат
Върху светлината

Събирам стара паяжина
С малки разлики в цвета
Да ям
Когато дойдат
По-щастливи дни

Ще направим от теб убиец
Мила моя
Грабим от живота
Парчета от отровна торта

 

Fog moon
Утрото е мълчаливо бъдеще
Танцуват неподвижни клони
Снегът е топъл

 

Хитон

Този хитон обличал е някой
Полепнал епителни клетки и прах
Хитонът на слънце прострях
Отрова пих преди лягане
До утре в моя хитон

 

Диляна Първанова, Светлината е сянката

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 16, март, 2019, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.