Безкрайната библиотека на Борхес… но откъде той знае каква трябва да е височината на библиотечния рафт?
Също като смаляваната Алиса спрямо растежа ѝ. 
Няма библиотеки, има само книги, които не оформят конзистентна класация.
Съответно, няма морален закон, има само страсти, отбелязва Жан-Клод Милнер.
Има само трансфинитни алефи на несъзнавано тотално пресмятане.
Маларме наричал Универсума Шанс.
Безполезно е да се конструира контра-Универсум от книги. 
Ние не можем да пишем, само азбуката на звездите върши това.
И нищо не ще заеме място освен мястото, с изключение може би на една констелация. 
Констелация като екзистенция на една неекзистенция – обсолетна и осъдена на забрава – което не смущава мимолетното ѝ сияние, казващо винаги „не” на параноичната чиста наука.
Констелация означава не съединение, а момент на изваденост, субтракция.
Всеки път когато изваждаме една книга от рафта, библиотеката се разсипва 
в неакордираната истерия на безкрайната си претенция.

 

Диляна Първанова, Интровертно, туш, 2018

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 16, март, 2019, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.