Тялото ти е омагьосано във вещ,
която не вещае щастие,
затворена в контурите си,
не е веща да бъде
центъра на един рай.
За да развалят магията,
ръцете ми трябва да съборят
всички идоли на окото
и да се отправят в перипетията
на една невидима телесност.
Но те не могат да са протагонисти
на историята за пътуването ми към теб
и от кожата на пръстите им не стават
обувки, годни да пребродят
деветте планини на тактилната ти плът.
Ръцете ми са анонимни калиграфи,
съхраняващи животописа на едно тяло,
което не върви пътищата на света,
и са способни да докосват само
различни пособия за писане.

 

Сергей Рожин, Потенциал, масло на платно, 90х60 см, 2018

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 15, януари, 2019

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.