Силно е усещането за нашето нищо,
което може би ще бъде някога нещо
или което било е някога вечно.
Какво ще остане, когато отвориш очи?
Безлика мъгливост с парчета в нея.
Белезите ни са страдащи, безпътни,
свободни, страстни и покварени скитници –
живеят в онези мигове без мигване;
без нито един край, без нито едно начало,
без нито един тайфун, без повторение,
без контури, без вой, без никаква цялост
– мигване без мигове на мигване
или миг през мигове в мигване?
Какво е значение?
Намигване – това ли ще бъде всичко?
Отворени вече очи ще затворя
и ще си спомня, и ще забравя,
и ще остана, и ще замина,
и ще съм с теб, и няма да бъда,
и ще те няма, но ще си някъде там
и ще мислиш, ала няма да си,
докато чакаш капката да се свлече,
за да я няма вече, но и да бъде;
капка пот, паднала на твоя гръб
ще остави белег и ще си отиде –
съвсем като отронена сълза,
съвсем като всичките други –
капката, която е мен или която е теб,
капката, която ще бъде и която била е.
За капка пот ли ще умираме,
родена от сластния ни акт
или пък ще се преструваме на живи,
заради сълзи от мрачни нощи?
Еротика е цялото ни съществуване.
Еротика е цялото ни съществуване.
Наистина – какво е значение?
на миг наш миг нас миг
миг
миг
миг
миг

 

Сергей Рожин, Чък от цигари, цигари, акрил; 10 х 15 см, 2018

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 15, януари, 2019

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.