Мълчанието е Благодат!
Така казваха старите,
а аз се чудех кой е този Благодат.
Познавах Благовест и Благомир,
познавах Богомил, та дори и Божидар,
но за първи път ме удари по челото
това име Благодат.
Трябва да е онзи,
смиреният човек,
който стои най-отзад в кръчмата,
със съсухрените ръце
и още по-съсухрените джобове,
от които капеха скъсани билетчета
от Националната лотария.
Той бе от истински мълчаливите,
които, когато ги попиташ за часа
се кривят на една страна и с погнуса ти казват:
„Де да знам! Мина ми времето да се притеснявам за часа.“

Но когато един ден
Благодат излезе на сцената,
фанфарите спряха.
Изпиваща съзнанието тишина
и мълчание.
Кротко вдигна лявата си ръка
и посочи в другия край на залата…

*прожекторите осветяват дъното на залата*

Кръст!
Кръст!
Кръст!

Тракането на зъби пак разтърси залата
в панически страх публиката си свали дрехите
хаосът в техните очи обзе и крайниците им
започнаха стенания, упреци, хулни
и след това кръстене, след кръстене,
нагоре, надолу, надясно, наляво…
Алената пътека между седалките се превърна в пръст,
в която всички започнаха да заравят греховете си,
в чест на триметровия кръст, който ги бе заподозрял
в кравешко преживяне на живота.

А Благодат, все така смирен и мълчалив,
свали лявата си ръка,
сложи я в съсухрения си джоб
и след тържествен поклон
излезе през десния изход на сцената
с думите:
„Часът е точно седем.“

 

Сергей Рожин, Черна Работа, масло на платно, 30 х 20 см, 2018

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 15, януари, 2019

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.