Събота

Някога, някога,
когато се събуждах в събота
в 10 и нещо
аз изпъвах острата антена на ВЕФ-а
и пробождах вълната на Радио „Лаксемберг”,
за да слушам до премала
Ролинг Стоунс, Том Джоунс и Бийтълс.

Някога,
когато се събуждах в събота
в 8 и нещо
слушах от детската стая до втръсване
от сякаш единствената касета на сина ми
Аксел Роуз и Ред Хот Чили Пепърс.

Сега,
когато се събуждам в събота
в 5 без нещо
слушам от себе си
най-тихата,
най-ясната
музика на разсъмването.
И после идват думите,
които се опитват да я обяснят:

Грамофон е умът ми в мен,
и в теб
и във всички.
Бавно ще обърна плочата
и ще сменя игличката.

 

Някъде, тази нощ

Под тъмната материя на бучка пръст,
в галактика от корени на черен бъз,
от капка дъжд със знаци от небесно слово
избухна семенце
и се роди свръхнова.

 

Гледам снега

Вода,
земя,
любов…
Търпение!
Трева зелена пак ще никне.
Човекът бърза…
Има мнения…
Но за тревата той е никой.

 

Тихата революция

До петзвездната кула поникна мравуняк.
А из нея особи – от важна по-важна.
Всеки мравки поиска до смърт да целува
или просто с нехайна ръка да размаже.

И когато дойдоха правнуци на гости
там намериха само мравуняк
и кости.

 

Сергей Рожин, TNT, дърво, акрил; 31 х 15 см, 2018

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 15, януари, 2019

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.