Събота

Някога, някога,
когато се събуждах в събота
в 10 и нещо
аз изпъвах острата антена на ВЕФ-а
и пробождах вълната на Радио „Лаксемберг”,
за да слушам до премала
Ролинг Стоунс, Том Джоунс и Бийтълс.

Някога,
когато се събуждах в събота
в 8 и нещо
слушах от детската стая до втръсване
от сякаш единствената касета на сина ми
Аксел Роуз и Ред Хот Чили Пепърс.

Сега,
когато се събуждам в събота
в 5 без нещо
слушам от себе си
най-тихата,
най-ясната
музика на разсъмването.
И после идват думите,
които се опитват да я обяснят:

Грамофон е умът ми в мен,
и в теб
и във всички.
Бавно ще обърна плочата
и ще сменя игличката.

 

Някъде, тази нощ

Под тъмната материя на бучка пръст,
в галактика от корени на черен бъз,
от капка дъжд със знаци от небесно слово
избухна семенце
и се роди свръхнова.

 

Гледам снега

Вода,
земя,
любов…
Търпение!
Трева зелена пак ще никне.
Човекът бърза…
Има мнения…
Но за тревата той е никой.

 

Тихата революция

До петзвездната кула поникна мравуняк.
А из нея особи – от важна по-важна.
Всеки мравки поиска до смърт да целува
или просто с нехайна ръка да размаже.

И когато дойдоха правнуци на гости
там намериха само мравуняк
и кости.

 

Сергей Рожин, TNT, дърво, акрил; 31 х 15 см, 2018

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 15, януари, 2019

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.