Богатство

Хората са като книги.
Едни прочиташ, но забравяш
и повече не ги отваряш.
Обаче има други,
чиито страници
не ти се иска
да затвориш
до края на живота.
Четеш и препрочиташ
и всеки път откриваш
нещо ново.
Чувстваш се опиянен и все си казваш:
Хайде още малко!
И така не спираш.
Не спираш
докато не стигнеш
последната им страница.
Докато не стигнеш
до последната буквичка,
до последния символ,
до последната им точка.
Погълнат от завладяващите истории,
изгарящ от любопитство и желание да чуеш,
и поемеш още, и още, необуздано се стремиш да стигнеш края.
Но стигайки дотам,
до така наречената точка,
осъзнаваш, че такива книги и такива хора… не, те просто нямат край.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 12, май, 2018

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.