Февраури

Сърцето ти –
студено като сняг.

Недей,
не се стопявай –

обичам да заспивам
гола в преспите ти.

 

Август

Главата ми е запалено стърнище през август
Някой е минал
Ожънал е (взел е)
Каквото е можел да хване във шепи
Нямам устни да кажа на враните да се пазят от въглените.

 

Октомври

Ще запазя за себе си
Последната цигара
Ще се превърна в дим…
И ще изчезна.

За да не боли.

 

Април

Презглава препускаме към бурята
Разбиваме се в облаците като камикадзета
Над маковете капе дъжд
Червен
И още ден
След нас
Ще бъде пролет.

 

Йонко Василев, Yonko’s Ark, 2018

списание „Нова социална поезия“, бр. 12, май, 2018

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.