животът е път
от една до друга утроба
искам, когато ида при Мама
(и твойта майка също)
да я нахраня,
да й върна прахта, взета назаем, обогатена
Мама те обича.
благодарна, мила, чиста…
Мама те обича.
искам да я напоя със думи сладки
Мама те обича.
да стана мисъл, атом истина.
Мама те обича.
Мама ни обича.
Режи до здраво.

 

затвори си устата
дишаш, но гърдите ти не се повдигат,
не мигаш, не фиксираш, зеницата ти няма цел,
тази полуоотворена уста а-ха да лапне
входящото позвъняване,
но не,
входящо позвъняване няма, има подрусване насам-натам,
въртиш си главата, усукваш врата си, зеницата ти шава безконтролно,
тая уста,
затвори я,
тласък напред, кокориш се, примигваш, не дишаш, фасада на зъби, полуотворена уста,
а-ха, маска на полуекстаз, малката,
опа, видях ти шините,
те ли са причината?
затвори си устата!
а! затвори я. 5 секунди божествена промисъл.
не мога повече

 

Йонко Василев, Yonko’s Ark, 2018

списание „Нова социална поезия“, бр. 12, май, 2018

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.