Вкус от живота на другите

Преминали времето за песен
Гърбове
Двете дами упорито пресъздават
думите на г-на от сериала
–––––Той имал син
Тя е вдовица–––––-
Сутринта по улиците
парата от думи се преплита
с мириса на сладкиши и бензин
Аз не съм гладна,
дупките по дрехата ми пропускат мириса
Той се втечнява
Завивам към пекарната
И
Си тръгвам без да вкуся
Сладкишите
на дамите от тротоара.

2017

 

Болка

Кожата на краката, без мехурите
да почнат да приличат
на балони-дирижабли
Летейки
Се пръсват
На мънички сълзи,
на цветни-капчици-преливаща-бодливост
От рекламите по улиците
протича дъжд от мрака, но е цветен.

8 май 2017

 

Новите роби

Новите роби са безкрайно послушни
Приемат ги любезно бавно-скучно, но
Винаги с прецизен маникюр и
заредени роботи пълни с усмивки.

Новите роби са бързооборотни
Да смятат, да казват, да купуват
Да прибират бързо ръцете си,
ако са грозни
Да чакат, въпреки, че искат
Да стрелят
Да мълчат
Да гледат втренчено, без бръчки
Да изпълват себе си със задоволство,
когато ги лъжат
Винаги се смеят, без заповед
Винаги са тъжни, без сълзи
Винаги са отчаяни, без да падат
Винаги купуват, без банкноти

Новите роби бавно или скоростно
се връщат вкъщи и
Викат––––––-
Викат––––––––––
Викат–––––––––––––––-
Много силно.

2017

 

Спънка – памет

I Вървене

Неусетно, пре-умело се пре-спъвам
В прорасналото време на далечни стъпки
Отпечатъци от ужасии и милости на непознати хора
Улицата има памет в която влизам

–––––– Продължавам

Неумело се препъвам и политам
Летя
Обръщам се на другата страна и
Виждам
Момичето със сплетени от болка стави
с коси в морава-червена почва – боята се запазва до последно
я няма вече.
И старата стена
я няма вече.
Заместена е от греди и тухли в напредък на пространство
за мечти, живот и страхове за утре.
Бавно и далечно

–––––– Продължавам

Довършвам си летежа и пикирам грубо
Натрошените сиви плочи ме отвръщат

Спирам

Ядосването ме поглъща и изплюва
в мръсните пълнежи на паважа,
извлечени от умовете на всичките далечни хора
през балконите
Надзъртам и се плаша
Бавно и далечно.

II Летене

Летя
Психеделична самота
вид сгъстяемост – движения забрава – остра тишина
въздухът ме повалява

Летя
Разделителната способност на екрана ме ограничава
Бавното кафе на жената от стола се разтваря
и ме смесва

Летя
Грайфери на чужди крака
гравират карти на далечност
Пътувания в книжни тела
Остават спомени без дати

Летя
Ръце с протрита кожа – стари снимки – натрошават време
Запазено и подредено
Инкрустацията е твърде тежка
и никога не мога да изпия чая

Летя
Жената през пердето на балкона
Далечна линия, а черното изтича
Не мога да я върна,
пада натрошена, а в полета е смела,
но я няма.

III Стоене

Изтръпват всички стави, планирани и означени
кодирани движения от много четки
спират в права линия
Стоя и чакам да политна.

декември – януари 2017-2018

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 10, януари, 2018

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.