седем.

искаш ли да потрошим муабет на некоя слънчева пейка,
когато времето го позволява, ако бех велик поет, щях да напиша
сонет за слънцето, за баиря, от който излиза, за колесницата,
за колесничаря, всеки път едно и също до секновене, после

змеиците се прибират при слънчевата майка у двореца
и става спокойно наоколо, и баровете отново са пълни
с девойки, които още не ги е любил змей, циклично време,
искаш ли да потрошим муабет на некой слънчев

баир и да посрещнем изгрева пияни, както, когато бех
велик поет и пишех сонет за слънцето, за колесничаря
после спрях да си мисля, че съм змей, защото не намерих

пътя за двореца слънчев, беше по секновене всяка година
едно и също, изгорих върху пейзажа книгите си,
а ти ми се обади да потрошим муабет некъде наоколо

 

Долината на тракийските царе
/Сонет за влизането в храма/.

Шест дорийски колони под
допотопна дъсчена конструкция
създадена да ги предпази
от навяванията на времето.

Отпред дървото е отсечено,
преди години място за дарове
под него, сега заварих само
празни каменни легени

и бетонни кошчета за боклук.
Издраскана на пейката И
от Кирилицата или Латинска N

обожавам този храм без идоли,
но там видях на топка свито в ъгъла
избеляло европейско знаме.

 

Поема за разобличаване на идолите, създадена в момента си на прочитане, изградена от три фрагмента за три агнета.

– – – Обръщение към слушащите – – –

Българската поезия има нужда от оваряване

в post-mortemна поза
вашите тела, позиционирани
в тези агнешки кожи. Отвътре сте вълци,
които отвътре са овце.

Аз разлиствам страните
на вашите чела, въпреки
божествената кротост там,
друг признак за живот не намирам.

Вие, които слушате, докато някой друг
чете това.
Послушни деца, яжте, пийте и си носете
новите награди.

– – – Начало на поемата – – –

Увод, отправен към слушащите,
на слово, имитаторите на слово,
предшествани от онези, които
са разрушили собствените си идоли,
за да препишат от тях. Увод крайно клонящ
към разобличаване, тъй както гръбнакът
на тази сянка се сдвоява все повече
с нея. Увод, последван от началото
на Поемата за разобличаване на идолите,
в чийто текст ще намерите описание
на това какво представлява поемата, без
всъщност тя да съществува със сигурност
в този си вид тук, така, както ни я представят
думите. Като идол е тази поема, която четете
сега създадена по същия принцип, по който
са направени идолите. Нека думите да бъдат
златото за бика, нека образа, който
изграждат те бъде идол на Поемата за
разобличаване на идолите и за да е още
по-сложно, нека двете неща носят едно
име. С този начален тласък
дезинформация, се тълпят много
хора, които искат да прочетат истинската
Поематазаразобличаваненаидолите, но тъй
като тя може и да не съществува, ние им
показваме този идол на Поемата, за която
са дошли – на нея да се кланят, това е техният
кумир, ръкотворното представяне на нещо,
което иначе би било непредставимо,
защото по всяка вероятност го няма. Така
от всяка порядъчна представа за бог
се прави идола, другото съмнение е
в Съществуването на справедливост.

– – – Следва разговор с турчин – – –

В колата има броеница, закачена
под огледалото за задно виждане.

Той говори с по-различна фонетика
от моята, но езикът е същият.

Гледам долу в махалата, имаме мюфтия,
построи си къща. Кажи ми как се вдига

къща с една заплата, човече?
Имаме Байрям – колим животни

дават му пари за 40 животни
той купува 4. 1500 лв струва

едно животно, какво прави
с останалите пари?

 

шест.

виждам крепости от конструктори лего по моя под,
раздробени на части, пластмасови светове, тапетни
небеса, твърде съм голям да се скрия между тях
виждам празни стъклени бутилки от немска

крафт бира, евтин джин, водка и червено вино
по полски обичай чуквам бутилката в ръката си
да излезе духа от нея, не мога и там да има
твърде съм голям, за да се скрия между стъклата

и твърде малък, за да изляза пред огледалото,
което не може да ме счупи на фрагменти
– защо толкова егоистично подхождаш, сине

към тези стихове с добър PR; – винаги съм искал
да бъда само част от орехова черупка между зъбите
на орехотрошача, който си купих преди две коледи

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 10, януари, 2018

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.