Песен за първото желание
В зелената утрин.
Исках да съм сърце.
Едно сърце.
И в зрялата вечер
Исках да съм кошмар.
Един кошмар.
(Душа,
оцвети се в оранжево.
Душа,
стани цвета на любовта.)
В ярката сутрин
Исках да съм себе си.
Едно сърце.
И в края на вечерта
Исках да съм собствения си глас.
Един кошмар.
Душа,
оцвети се в оранжево.
Душа,
стани цвета на любовта.
Градът, който не спи
В небето никой не спи. Никой, никой.
Никой не спи.
Съществата от Луната душат, дебнат в своите хижи.
Живи игуани ще пристигнат да ухапят онзи, който не сънува
и мъжа, който заедно с духа си счупен бърза, ще срещне зад уличния ъгъл
невъзможен крокодил, притаен зад нежната
съпротива на звездите.
Никой не спи на земята. Никой, никой.
Никой не спи.
В гробище далеч, труп съществува,
който три години стенеше,
заради нивата изсъхнала върху коляното му;
и това момче, което тази сутрин закопаха, плака
нужно бе да викнат кучета, за да престане.
Животът не е сън. Внимателно! Внимателно! Внимателно!
От звездите падаме с желанието влажната земя да изядем
или се катерим по острието на снега с гласовете на умрели далии.
Но забравата не съществува, сънищата също,
съществува плът. Целувки в нашите усти
в гъсталак от нови вени
и който болката си преживее, тази болка ще усеща вечно,
и който се страхува да умре ще носи смърт по раменете си.
Един ден
конете ще живеят в кръчмите
и разгневени мравки
ще се хвърлят в жълти небеса, които крият се
в очи на крава.
А друг ден
свидетели ще станем препарираните пеперуди как възкръсват
и продължавайки да крачим сред гора от сиви гъби, мълчаливи лодки
ще гледаме пръстените как искрят, как рози от езика ни извират.
Внимателно! Бъди внимателен! Бъди внимателен!
Мъжете, които още носят белега от нокътя на бурята
и момчето, което плаче, защото не е чуло, че изобретили моста
или мъртвецът, който притежател е сега само на главата си и на една обувка,
трябва да ги пренесем до вала, където игуаните и змиите чакат,
където меча челюст чака,
където на момчето сухата ръка очаква
и козината на камилата стои, потръпва в синя ярост.
Никой не спи в небето. Никой, никой.
Никой не спи.
Ако някой затвори очи,
камшик, момчета, камшик!
Нека там да бъде от отворени очи пейзаж
и подпалени горчиви рани.
Никой не спи в този свят. Никой, никой.
Казах и преди.
Никой не спи.
Но ако нечий мъх порасне върху нечии храмове, по време на нощта
отворете в пода скритите врати, за да види сред светлика на луната
лежащите бокали и отровата, и черепа на тази драматургия.
Преди разсъмване
Но като любовта
стрелците
са слепи
Върху зелената нощ
пробождащите саети
оставят следи от топла
лилия.
Ръба на луната
пробива виолетовите облаци
и колчаните
изпълват се с роса.
О, но като любовта
стрелците
са слепи.
Превод от английски Александѫр Николов
списание „Нова социална поезия“, бр. 9, ноември, 2017